Сандор вече се заливаше от смях.
— Говорите като същинска Яначек. Този клон от семейството винаги е давал най-добрите дипломати. Благодарен съм ти за твоето разбиране, дете. Ти ще станеш превъзходна кралица.
— Кога? — попитаха и двамата със Стефан почти в един глас.
— Идната седмица, ако не ви е много рано? Всъщност очакваме, този ден от години, а от месеци приготовленията за венчавката са в пълен ход.
— Само една седмица до сватбата?
Таня беше доволна. Сандор може да е чакал с години този ден, но тя имаше чувството, че е очаквала цяла вечност церемонията, която ще й даде правото да нарече Стефан свой съпруг.
48
Едва в деня преди сватбата Таня си даде най-сетне сметка, че през цялата седмица почти не беше виждала Стефан, беше се мяркал нарядко и за кратко. Ушиването на венчалната рокля се оказа ужасно важно и се наложи да пробва с часове. Имаше проби и за другите дрехи, които й шиеха. Всеки ден носеха нова рокля, предназначена за определен случай. Освен това я представиха на двора и я запознаха с най-видните благородници на страната. Друг ден тя прие чуждестранните посланици, които щяха да присъстват на сватбата й.
На Максимилиян и хората от службата за сигурност трябваше да отговаря на десетки въпроси, за да познават и най-малките подробности, свързани с посегателствата върху живота й. Наложи се дори да им изиграе първото нападение до мига, в който се отърколи от леглото. Чак тогава мъжете си отидоха доволни, признавайки, че Таня няма какво повече да разкаже. Сериозността, с която я разпитваха, й подсказа, че е все още в опасност. Ужасно чувство — да знаеш, че някой твърдо е решил да те убие.
Но най-много време й отнемаха всеки ден частните учители. Господи, наистина й идваше множко. Какво ли не трябваше да учи: история на Кардиния, история на собствения й род, външна политика, дипломация, езици. Едва сега си даде сметка какво щастие е за нея, че английският е между официалните езици, изучавани при двора през последните четиридесет години. Идваше и една жена, която трябваше просто да си бъбри с принцесата. Таня имаше впечатлението, че дамата иска да я посвети в най-новите придворни клюки и скандали, та да не сбърка и да се държи любезно с човек, който в момента е в немилост.
Още първата седмица започна съставянето на личната й свита. Трябваше да си избира камериерки, придворни дами, които щяха да я придружават навсякъде, щом станеше кралица. Това почетно звание беше си пожелала, като нещо напълно естествено, и лейди Алиция. Сега на Таня й помагаше лелята на Стефан, възрастна дама, която, слава Богу, не беше арогантна като сина си Васили. Впрочем, напоследък Таня изпитваше и към него известна симпатия. За щастие още не правеше окончателен избор. Увериха я, че ще има достатъчно време и през идните седмици.
В тази суматоха нямаше време да се усети, че Стефан й липсва, че не знае къде е и какво прави. Но в навечерието на сватбата, толкова естествен повод за самовглъбяване и съмнения, изведнъж разбра, че в Кардиния двамата със Стефан установиха твърде приятелски отношения, но не решиха нито един от нейните проблеми.
Знаеше, че го желае, увери се, че и той няма да страни от нея, но можеше ли все пак да се омъжи за него, без да е напълно сигурна в неговите чувства? Не й беше достатъчен фактът, че с удоволствие я приема в леглото си. Нали външността й не му допада, нали заяви, че те двамата изобщо не са един за друг. Ще продължи ли да я обсипва с обиди всеки път, щом се сети за нейното минало? Ще трябва ли и занапред непрекъснато да воюва с всичко това?
Та този мъж не знаеше дори, че тя го обича. А би трябвало да се досети, та нали тя му прощаваше всичко. Но да не го обвинява, та той никога не го беше чувал от устата й. Още преди да знае какво ще го попита и какво ще му каже, Таня вече вървеше по коридора към неговите покои. Личните й телохранители маршируваха след нея. Дванадесет души трябваше да я пазят, докато заловят нападателя. Мъжете дежуреха на три смени пред вратата й, следваха я навсякъде. Щом излезеше от стаята си, подире й тръгваха четирима мъже. В покоите й не се допускаше човек, който нямаше работа там.
Но тя не стигна до стаите на Стефан. По коридора се зададе Максимилиян Данев, придружен от секретаря си.
— Няма да е зле да поотпочинете, ваше височество — спряха я те.