Усмихна му се с безкрайна нежност и топлота й се хвърли в обятията му, притегли главата на Стефан и пое този път инициативата за целувките. За миг остана без дъх, толкова силно я беше притиснал до себе си, а устните му отново покориха нейните я и целуваха ненаситно. После той изведнъж спря да я целува и сега само я държеше в обятията си, притисната към него. Можеше да чуе ударите на сърцето му и да усеща възбудата, обхванала тялото му. Затова беше разочарована и изненадана, когато го чу да казва:
— Тази нощ няма да те любя, часовете до сутринта не биха ми стигнали, за да се наситя, а не искам в деня на сватбата ти да си уморена.
— Стефане!
Той повдигна брадичката й, допря нежно устните си до нейните, подари й чудесна заразяваща усмивка.
— На сутринта след сватбата ще проявят разбиране, ако спиш до късно.
Какво можеше да му възрази след такова обещание?
49
Булчинската рокля на Таня беше приказен шедьовър от бяла, сребротъкана дантела върху бял атлаз, цялата обсипана със ситни перли. Не би могла да носи без чужда помощ дългия шлейф. Някой трябваше да поеме част от тежестта. Дами от свитата й щяха да носят шлейфа през целия дълъг път от входа на църквата до олтара. Щеше да върви, опряна на ръката на Сандор, който не пожела да отстъпи никому честта да я предаде там на грижите на своя син.
Би трябвало да е уморена, защото, след като се раздели миналата нощ със Стефан, не можа да заспи. Безмерното щастие, незадоволеното желание и радостното очакване й бяха отнели спокойствието. А сега беше прекалено възбудена, за да се чувства уморена. Жените, които трябваше да гласят булката, дойдоха още на разсъмване. Хора сновяха непрекъснато в покоите й.
Когато и последното диамантено украшение бе закрепено в косата й, цялата група изведнъж замлъкна. Мина време, докато Таня разбере, че дамите мълчат не само защото са възхитени от собствената си творба.
Обърна се и разбра, че някой е пуснал Алиция Хусцар в спалнята й. Таня се вцепени. Обеща си веднага да изхвърли телохранителите, които бяха в момента на пост. Ако се съди по пълното мълчание, присъстващите дами много добре знаеха коя е Алиция. Не беше възможно да не го знаят и стражите. Или нямаше нищо необичайно в това довчерашната любовница да поднесе благопожеланията си на бъдещата съпруга? Ей така, без сръдни. По дяволите!
Таня отпрати с кратко кимване придворните дами.
Разговорът й с Алиция не биваше да подхрани клюките в двореца. Когато останаха сами, изчака да види какво ще изпише червенокосата на лицето си. Ако се опита да демонстрира приятелство и да я уверява в готовността си да й помага, Таня сигурно щеше да я постави на място по твърде неприятен начин.
Ако се съди по самодоволната усмивка и първия удар, този път Алиция щеше да покаже истинското си лице.
— Знаете ли къде прекара Стефан нощта?
Таня усети за миг, че може да се подведе и побърза да задуши в зародиш възникналото леко съмнение. Реши да приеме играта на Алиция и затова също се усмихна, не по-малко самодоволно.
— Разбира се, че зная.
Фактът, че Алиция не посмя да я нарече лъжкиня, нито да твърди, че Стефан е прекарал при нея нощта, подсказа на Таня, че и малкото съмнения са били излишни. Алиция нямаше представа къде е бил Стефан и знаеше, че не е бил при нея.
— Ако сте тук, за да ми създавате неприятности, Алиция, ще направите добре, ако си тръгнете веднага.
Бясна, че първият й ход е бил безуспешен, червенокосата реши да опита друго.
— Не съм дошла за това — каза тя. — Трябваше да ви видя, преди да е станало късно. Защото, ако кажете „не“, ако не пожелаете да се омъжите за Стефан, ще сложите в ръцете му извинението, необходимо, за да избегне този брак, без да накърни дълга си. Още ли не сте разбрала, че той не желае да се ожени за вас? Божичко, нямате ли поне капчица гордост?
— За разлика от вас добре зная какво иска Стефан. Освен това съвсем случайно ми стана известно…
Таня млъкна, защото погледът й изведнъж спря върху рубинената огърлица на Алиция. Тя приличаше на… не, тя беше абсолютно същата, като онази, която Лацко въртеше между пръстите си, за да й покаже какво са му дали, за да я убие. Алиция носеше копие от нея, не, не, онази беше копие, а тази тук оригиналът. Див бяс обзе Таня, защото вече не се съмняваше, че пред нея стои жената, направила не един, а два опита да я убие. С огромно усилие успя да прикрие гнева си. Протегна бавно ръка към ножа, но изведнъж се сети, че той вече не е на бедрото й. Махна го, за да не шокира табуна жени наоколо си. Тя стана, отиде бавно до скрина, издърпа чекмеджето, извади ножа и го скри в дланта си.