Бившият крал на Кардиния лежеше, подпрян от куп възглавници, в леглото си — тромава грамада върху подиум, до който се стигаше по стъпала. От подиума човек трябваше да изкачи още няколко стъпала, за да се добере до тапицираното с кадифе и коприна кралско ложе. Над таблата от масивно злато ослепително сияеше кралският герб. Стаята тънеше в разсипнически разкош — топлата светлина на свещите се отразяваше в мраморния под, стените бяха тапицирани с чудесна коприна и украсени с шедьоврите на най-прочути европейски художници. Някои от картините в рамки от чисто злато стигаха от тавана до пода. Впрочем и останалите стаи в двореца не отстъпваха по разкош на тази спалня. Изобилието от злато и сребро трябваше да убеди всеки посетител в безмерното богатство на малкото кралство. Съседните можеха да имат по-обширна територия, но многобройните златни мини в недрата на Кардиния я превръщаха в една от най-богатите европейски страни.
— Вече се е навъсил — прошепна Сандор, докато синът му се приближаваше. — Последната ми любовница си призна, че този твой поглед я плаши до смърт.
— Нищо чудно. Нали знаеш, че и да не съм ядосан, срещнат ли погледа ми, децата бягат с викове при майките си.
Тези думи наскърбиха Сандор. Нали бяха сключили негласен договор никога да не засягат тази тема.
— Ако Макс е превишил правата си, ще наредя да му отрежат езика — побърза да обещае кралят.
— Той току-що ми съобщи, че съм вече крал на Кардиния.
— О! — Сандор се престори, че не долавя рязката интонация в гласа на сина си и се отпусна върху възглавниците.
— Ела тук! — каза той и потупа възглавниците. — Седни до мене, както го правеше преди.
Принцът прескочи наведнъж последните няколко стъпала и се излегна в краката на баща си. Подпря се на лакти и впери очи в него с онзи израз на безкрайно търпение, с който сега започваше да става прочут. Сандор веднага разбра, че до скарване заради неговата абдикация няма да се стигне, колкото и недоволен да е синът му от това решение. Въздъхна с облекчение. Вярваше, че това е единственото разногласие, от което можеше да се опасява. Останалото принадлежеше на миналото и просто не биваше да си го спомнят.
— Ти си вече крал и ще бъдеш коронясан още тази седмица, преди великият везир да си замине.
— Възможно ли е? Без златопечатани покани до европейските коноровани глави?
Сандор се засмя на саркастичната забележка на сина си.
— В момента имаме гости, представляващи осем монархии. Три принца, една ерцхерцогиня и куп графове, без да забравяме и турския ни приятел. Тук е и английският граф, който придружи Абдул Мустафа чак до Кардиния. Свидетели на церемонията ще има предостатъчно. Никой никога не ще може да се усъмни, че си мой законен наследник и че си станал по моя воля крал. В любовта на народа си не се съмняваш, тъй че сега ти липсва само една кралица до теб.
Принцът се вцепени. Всъщност дълбоко в себе си той беше предвидил с ужас какво щеше да чуе и не се излъга.
— След смъртта на майка ми ти си живя чудесно и без кралица. Цели петнадесет години.
Тези думи подсказаха на Сандор колко силно е вълнението на сина му. Беше очаквал по-скоро пристъп на гняв и крясъци. Възражението беше толкова абсурдно, че не заслужаваше отговор, та камо ли увещания. Но тъй като синът му прояви готовност да усмири гнева си, все пак му отговори.
— Аз имах престолонаследник, не се налагаше да се женя повторно. Само политически съображения можеха да ме принудят да го сторя, но такива не се появиха. Твоето положение е съвсем друго.
— Позволи ми поне да направя сам избора си.
Тези думи бяха прошепнати, беше почти молба, доколкото принцът беше способен да моли. Сандор не я чуваше за пръв път. Преди няколко години, когато се завърна от обиколка на Европа, синът му беше твърдо убеден, че е срещнал жената, която би желал да вземе за съпруга. Тогава протестът му срещу последвалия отказ не беше толкова кротък. Но сега — помисли си Сандор — сега и той няма да намери сили да бъде категоричен.
За да изпревари сина си, побърза да каже:
— Това е последното ми желание, желанието на един умиращ, приеми го така. Искам ти да изпълниш обещанието, което дадох от твое име при раждането на Татяна Яначек — да я вземеш за жена. Нейният баща беше тогава наш крал, неговото желание, неговата воля беше ти да управляваш един ден страната като съпруг на Татяна и принц-регент. Можеше да избира между принцовете на всички европейски дворове, но предпочете моя син. Избор, който беше за мене най-висока чест.