Другите момичета имаха минало, изпълнено с подробности и багри. Нейният живот, започнал в кръчма, беше като празен лист. А сега пред нея стояха четирима чужденци и намекваха, че знаят неща, за които бе жадувала не по-малко, отколкото за свободата. Кой знае, може би още по-силно дори. Да разбере най-сетне коя е, да си върне миналото на своето семейство, защо не и роднини, да има дата на раждането! Би било толкова хубаво, че не можеше да е истина. Не биваше да храни прекалени надежди, за да не изживее разочарования… И всичко това зависеше от един белег?
Докато тези мисли се въртяха в главата й, Таня се взираше с невиждащ поглед в широките гърди на мъжа пред нея. Школуваното й години наред чувство за самосъхранение я предпази навреме, когато една ръка се протегна да вдигне брадичката и, за да прикове отново нейното внимание. Отдръпна се инстинктивно, за да не пострада грижливо нанесения по лицето й грим. Но Стефан записа реакцията й на своя сметка.
Колкото и да беше свикнал с нейната дистанцираност и неприязън, изпита горчиво разочарование при мисълта, че момичето не понася докосването му дори при толкова невинен жест. Защото, за разлика от приятелите си, изпитваше необяснима радост при мисълта, че тя може да е търсената девойка. Просто забравяше с кого си има работа — та тя беше проститутка, абсурдно беше да стане един ден кралица. Не, не биваше да си позволи да го забравя!
Стефан се обърна и отстъпи мястото си на Лазар. Отсече ясно:
— Сега ти я питай!
Но Лазар беше убеден, че по-нататъшни въпроси са излишни. Останалите бяха, очевидно, на същото мнение. Васили стоеше със затворени очи, облегнат на дървената стена и удряше равномерно глава в нея. Серж седеше е отпуснати рамене на долното стъпало, подпрял глава на юмруци. Нищо чудно, че Стефан се ядоса. Ако девойката отсега не може да го понася, на което станаха свидетели всички, колко ли щеше да го презира, щом разбереше коя е.
Лазар беше не по-малко разочарован от приятелите си. Съжаляваше, че девойката не е хубава, както очакваха, но още по-ужасното е каква е. Най-обикновена танцувачка в кръчма, проститутка! Божичко, Сандор нямаше да го преживее, ако разбере какво е станало с детето, изпратено толкова далеч, детето, което по негова заповед, синът му щеше да вземе за съпруга.
На Лазар наистина не му трябваха нито допълнителни отговори, нито видими доказателства. Пръв от четиримата той започна да проявява към Таня дължимото й уважение. Сега стоеше пред нея в лек поклон, както го изискваше етикетът, но още не се обръщаше към нея с титлата й. Посегна дори да вдигне ръката й към устните си, но Таня скръсти ръце на гърдите и го възпря с недвусмисленото предупреждение в погледа на зелените очи. Лазар веднага разбра, че тя възприема държането му като подигравка. Сатанинският смях на Васили зад гърба му можеше само да затвърди впечатлението й. Затова Лазар се отказа да я разубеждава.
— Бихте ли ни казали, госпожице, дали имате някакви белези от рождение? Нещо необичайно?
— Да, имам белег, но не бих го нарекла необичаен.
— Бихте ли ни го описали?
— Имам розово петно на кожата си, доста голямо и меко.
— На кое място?
Когато тя се изчерви, за Лазар не остана съмнение, че просто не беше описала добре петното, затова я увери:
— Мястото, на което се намира петното, е важно за нас, госпожице.
— То е на моя, в областта на моя…
— Можете просто да посочите мястото — предложи й Лазар, когато тя още по-силно се изчерви.
Таня им хвърли мрачен и смутен поглед.
— Ръцете ми го прикриват — изсъска тя.
— Прикриват ли го? — Той се навъси и втренчи поглед в гърдите й. — Не може да бъде! Сигурно имате още един белег.
— Не, нямам.
— Не е възможно да нямате! — настояваше той.
— Не! — На Таня наистина й беше дошло до гуша. Стана тъкмо онова, което очакваше: нито можеше да разбере какво именно търсят тези господа, нито беше лесно да ги убеди, че тя не го притежава.
— Не разбирам…
— За Бога, Лазаре — намеси се Васили. — Отговориха ти и дори ти повториха отговора. Да сме благодарни за това, което чухме, и да изчезваме от тук, докато не е променила намеренията си.
— Блестяща идея — насърчи го Таня, макар, очевидно, никой да не я слушаше какво казва.
— Наистина няма смисъл, всичко сочи, че…
— Случайно съвпадение на обстоятелствата, както вече казах.
— Обстоятелства, при които една жена и едно бебе умират по един и същ начин, приблизително по едно и също време и са погребани и двете от онзи старец горе?
— Фантастично, но не и невъзможно — каза Васили.
— А да ви минава на вас двамата през ума — обади се Стефан, — че, като си помисли човек, къде именно се намира белегът, тя може и никога да не го е виждала?