Грешката им беше, че се бяха спрели на момиче, което няма да им падне на колене, няма да целуне краката на тъй наречения крал, на приказното същество, готово великодушно да я вземе за жена. О не, тя никога няма да се омъжи, та ако ще било и за крал, за истински крал и дори той да я моли за това. Тези мъже не биваше да прекаляват, да пресилват чак толкова — крал! Иначе, току-виж, се хванала на въдицата. По за тях това беше гвоздеят на шегата — да я докарат дотам, че да е готова да повярва дори на такава фантасмагория.
Дотук шегата им успя. Нали им повярва, че знаят коя е. Повярва, че може да чуе от тях нещо за семейството си, за неговата история, онези подробности, които винаги бе мечтала да научи. Това беше важно за нея, а не някаква идиотска сватба с главозамайващ хепиенд. Но те тъкмо това не можеха да подозират.
Божичко, беше се показала смешно наивна. Но четиримата мъже нямаше да го разберат, ако успее да го предотврати.
— Крал, значи? — попита тя и отвори широко, сякаш учудено, очи. — Мили Боже! Значи все още има знамения и чудеса! — Този възхладен възторг беше най-доброто, което можеше да измисли. Затова премина към още по-скептични интонации, леко оцветени с презрителни нотки. Искаше да види колко далече ще отидат тези мъже, за да я уверят в истинността на измамната приказка.
— Но кой е той? — попита тя Стефан. — Вие? Едва ли, не сте достатъчно арогантен. Онзи там трябва да е.
Тя гледаше към Васили, а мъжете гледаха Стефан в очакване на реакцията му. Само за няколко минути втори път го беше сложила на място.
— Чудесно, признавам! — каза сухо Стефан. — Това наистина е крал Васили Кардински! Сега доволна ли сте?
— Хм, така ли мислите? — попита тя, без да сваля поглед от Васили. После изведнъж се обърна към него:
— Та, както разбирам, вие сте истински крал, така ли?
Васили, който през цялото време беше стоял, удобно облегнат на стената, веднага се изправи. Погледът, с който удостои Стефан, а после и Таня, беше изпълнен с презрение.
— Изглежда, че е така, госпожице.
— Но как тъй ви се налага да вземете за жена момиче като мене?
— Уверявам ви, че нямам никакво желание.
— Вие сте обещана на краля от деня на вашето раждане — побърза да обясни Стефан. — Дали желае да се ожени за вас, или не, кралят трябва да изпълни дълга си. Ако имате белега, разбира се. Вече е време, струва ми се, да го установим.
— Не смятам — прекъсна го Таня. — Но мога да ви кажа за какво е наистина време. Стига, край на театрото! Изчезвайте! Доста време си пропилях с вас…
— Значи не вярвате, че пред вас стоят аристократи? — Прекъснал я беше Васили, който, изглежда, беше започнал най-сетне да се забавлява, поне ако се съди по леко дръпнатите нагоре ъгълчета на устните му.
— Не зная какво точно ви накара да повярвате, че съм глупава и лековерна — изсумтя презрително Таня. — Само че, уверявам ви, не съм.
— Това е по-скоро съмнително, госпожице — парира Васили. После се обърна към Стефан и предложи: — Защо не й запретнеш полите, та да се види краят на цялата тази идиотщина.
Пръстите на Таня тутакси се впиха в дръжката на ножа.
— Ръката, която ме докосне, ще бъде отрязана — заяви тя. — И веднага да се омитате от тук!
Стефан въздъхна и се запита как толкова просто нещо можа така да се усложни.
— Изключено е да си тръгнем, преди да сме сигурни във вашата идентичност. Хайде, опитайте се и вие да ни разберете, влезте ни в положението.
— Но аз много добре ви разбирам. Само че не ви вярвам.
— С каква цел бихме си измислили подобна история?
— Мога да дам куп обяснения и нито едно няма да е особено ласкателно за вас. Мога да предположа например, че сте актьори, репетиращи пиеса из живота на аристокрацията. В такъв случай има още много да учите, например на тема арогантност и високомерие. В това отношение можете да научите нещо и от мен.
— Белегът…
— Той изобщо не ме интересува.
— Но интересува нас.
— Щом още държите на лъжата си — въздъхна Таня, — ще ви го обясня другояче. Ако ще и да ме позлатите, аз няма да се омъжа за вашия крал. Тъй че няма никакво значение дали нося белега, или не.
— Ако го носите, вие ще се омъжите за краля на Кардиния. Вашето желание е просто без значение, защото вашият баща е дал дума вместо вас.
— Ако мога да ви вярвам, баща ми е мъртъв и следователно вече няма значение какво е направил. Сега решаваща е моята дума. Никой няма да ме принуди да се омъжа, това е.