— Може да ви бъде заповядано.
— Бе я вървете по дяволите! — избухна Таня. — Не се подчинявам на ничии заповеди, дори на тези на Добс.
— Вие сте кардинка…
— Аз съм американка!
— Няма значение къде сте израснала — опита се да й обясни Стефан. — Родена сте в Кардиния и сте поданица на кардинския крал, комуто дължите подчинение.
Ако казаното от него е истина, би трябвало да се вцепеня от ужас — помисли си Таня. — Поданичка на този отвратителен Адонис? Принудена да го вземе за мъж, въпреки че той не крие отвращението си към нея и изобщо не го интересува какво мисли тя по въпроса. Убедена беше, че в цялата тази невероятна история всичко е лъжа. Но защо не искаха да сложат край на този цирк? Нали им заяви, че не й е изтрябвал този хубавец — крал. Какъв смисъл имаше да продължават? На тяхно място не би упорствала.
— Писна ми от тая дивотия! — заяви тя и тръгна към задната врата.
— Белегът, госпожице — напомниха й още веднъж и този път в гласа прозвуча нескрит бяс. — С риск да се повторя: — Ние трябва да разберем дали носите белега. Или ще ни го опишете, или ще ни принудите ние да надникнем.
Тя хвърли смразяващ поглед на Лазар, който отново й се изпречваше на пътя. О, Господи! Защо лицата на четиримата бяха толкова сериозни, защо са толкова категорични? Тези мъже са играли спектакъла си безброй пъти, само така можеше да си обясни защо са така убедителни.
— Е, добре — изскърца тя със зъби, обърна се на пети и профуча нагоре по стълбата. — Нека завършим играта, както вие пожелахте. Но ако се върна и ви уверя, че няма никакъв белег, ще направите повече от добре, ако се ометете от тук и… не се появите никога вече.
Серж едва успя да й направи път и да я пусне да измарширува нагоре по стълбата.
Стефан следеше с поглед как се премятат полите й, докато тича нагоре и си представяше как тя ще ги вдигне след малко, за да види част от тялото си, част, която и той щеше да познава, ако снощи нещата се бяха развили другояче. Бог му е свидетел, че той горещо го беше желал.
Белезите по брадичката му бяха побелели, толкова силно беше стиснал зъби, преди да се обърне и срещне погледа на Васили.
— По-добре си мълчи — предупреди го Стефан. — Сигурен съм, че нямаше да се държи така, ако можеше да повярва… По дяволите! Тази жена просто не е нормална!
— Този път, по изключение, съм съгласен с теб — забеляза саркастично Васили.
— Ти просто си ядосан, Васили — разсмя се Лазар. — Сочат й тебе като бъдещ съпруг, а тя не припада от щастие. Ех, не изключвам и друга реакция, ако ни беше повярвала. Но, ако не сте забелязали, скъпи приятели, тя не вярва на нито една наша дума.
— Ако открие белега, ще се позамисли — предрече Серж.
— Изобщо не знаем как ще постъпи — заяви Лазар. — Можехме ли да очакваме, че ще пренебрегне крал? Нали я чухте: тя просто не го иска.
— Стефан вече го каза, тя не е нормална — заключи Васили.
— Дори да намери белега, бас държа, че ще го скрие от нас. Така, че питам ви: ще й вярваме ли?
— Разбираш не по-зле от мене, че тя е Татяна Яначек — отсече Стефан.
— Но тя така ни мрази, Стефане, че няма да се учудя, ако си изреже собственоръчно белега от месото, само и само да обърка плановете ни. И тогава вече нищо няма да е сигурно.
— Стефане, не забравяй, че държането й е твърде двусмислено, може да се тълкува и така, и иначе — добави Васили.
— Какво?
— Да предположим, че тя не е Татяна Яначек и знае, че няма никакъв белег — какво по-хитро поведение, ако иска да ни убеди в противното? Тя може да изстърже късче кожа от задника си и да твърди, че не е намерила белег. Така ще ни накара да се усъмним в нещо, което е всъщност самата истина. А тя ще получи всичко, което можем да й предложим, макар да не притежава никакви права.
На Стефан не му се искаше да повярва, че тези двамата може и да са прави, но не беше ли твърде правдоподобно, че за да стане кралица, една жена няма да се поколебае и да се самонарани. При това на толкова скрито място, че освен съпруга никой никога нямаше да го види. В името на такава цел жена, която не може да очаква много от живота, би се обезобразила и на по-лично място. Но Стефан не беше склонен да отхвърли и предположението на Лазар. Жена, решила категорично никога да не се омъжва, та дори и за крал, би била способна да издере с нокти белега от милото си задниче, само и само да избегне нежелан брак. Тази Таня изглеждаше достатъчно упорита и темпераментна, за да реагира така. А те бяха пуснали момичето горе с нож на кръста.
Стефан изрева люта ругатня и в очите му блесна разтопено злато.
— Трябва ми още един свидетел — изкрещя той на Лазар и изхвърча нагоре по стълбата.