— Но нали, доколкото разбрах, трябва да се омъжа за вашия приятел? — попита тя саркастично.
— О, Васили положително няма да има нищо против. Нали още не сте омъжена за него. И понеже, така или иначе, отдавна не сте девствена, той няма да ви придиря за един мъж повече или по-малко преди сватбата. Щом взема жена, дарила толкова мъже с благоволението си.
Ако Стефан бе решил с последната обида да я превърне в бясна фурия, ефектът от думите му се оказа по-силен, отколкото можеше да очаква. Тя налетя на него с вдигнат нож, насочен към сърцето му. Но гневът я беше заслепил и тя не видя ръката, вдигната да я възпре. Стефан сключи китката й в силните си пръсти и дълго я държа така, за да й покаже колко смешни са опитите й да му надвие. После бавно свали ръката й надолу. Таня вдигна свободната си ръка, за да го удари в лицето, но той мълниеносно хвана и нея. Въпреки отчаяната й съпротива, само след секунди се чу как вече безопасният нож издрънча на пода.
— А сега да се върнем към полите ви, госпожице. Жалко, че не можахме да уредим всичко по най-приятен начин.
— Сатана! — изсъска му тя в лицето. — Не можете да ми сторите това — вече изкрещя Таня, докато той я влачеше към леглото.
— Разбира се, че мога — отговори й той със спокойна самоувереност и направи необходимото, за да го докаже.
Таня се озова избутана към тясното легло, а после хвърлена върху него по корем. Още преди да почне да крещи във възглавниците, той вече беше коленичил над нея. Сега стискаше само дясната й ръка, защото с лявата тя и без туй нищо не можеше да му стори.
— Да знаеш, ще те убия! — закле се тя, преди да усети ръката си притисната към тила. Това беше, изглежда, отговорът му на подобни закани.
Сякаш силен вятър я шибна по краката, когато Стефан й запретна полите. После долови едва чуто пръхтене и в същия миг усети как роклята й покри краката.
— Лазаре? — процеди Стефан през зъби.
Чак сега Таня разбра, че Стефан не е сам. Извърна глава към вратата и лицето й пламна, защото сега Лазар вече заемаше мястото, на което допреди малко се намираше Стефан. О, Господи! Нима всички щяха да се изредят да се насладят на унижението й?
— Откри ли го? — попита Лазар, вперил в Стефан настойчив поглед.
— Още не, остави ни сами.
— Мислех, че ти трябва свидетел.
Стефан наистина беше споменал, че иска да има свидетел, но тогава смяташе, че ще достатъчно да оголи пред Лазар само мъничкото петънце. Предполагаше, че приятелят му ще види, сред волани и дантели, само късче кожа. Но момичето не носеше нито бельо, нито поне една фуста.
— Свидетел нямаше да е излишен — каза Стефан, — но тя е ужасяващо гола под полата. Тъй че, надявам се, ще се задоволиш с честната ми дума.
— Да, естествено — отговори Лазар, но се изсмя още щом се озова зад вратата.
Последва потискаща тишина, в която Таня се бореше, унизена, със сълзите си. Освен това трудно си поемаше дъх под тежестта на тялото му. И през ум не й минаваше, че е сама в стаята си и то на леглото, и то с мъж, който преди няколко минути най-сериозно й беше предложил, да се любят.
За разлика от нея, Стефан не беше го забравил и, за да отпъди подобни мисли, каза подигравателно:
— Както виждам, правите всичко възможно, за да не си губите времето, госпожице. Многобройната ви клиентела сигурно е очарована от тази липса на каквото и да било бельо…
— Върви по дяволите! — кипна Таня. Беше решила да мълчи, но изведнъж се заоправдава. — Щях да нося бельо, ако имах пари да си купя. Е, това не е ваша работа.
— Много скоро ще установим, че за в бъдеще всичко, което ви засяга, ще бъде именно моя работа.
Стефан се поотмести и заяви, че сега ще се занимае отново с полата й. Таня нямаше възможност да го възпре, освен ако…
— Моля ви… — Тя едва не се задави с тази дума. — Моля ви, недейте.
Той се поколеба за миг — поне това успя да постигне, — но въпреки това вдигна полата й, наистина този път много внимателно. Таня стисна зъби — добре, че поне не виждаше лицето й. Той я подлагаше на мъчително унижение. И защо? Заради една налудничава хитрост, с която по-лесно да я отвлекат, въпреки нежеланието и съпротивата й. Според нея заключението можеше да е само, че мъжът над нея намира сатанинско удоволствие да я мъчи по този начин.
Стефан не изпитваше вече отвращение към момичето. По-скоро обратното. Беше далеч и от мисълта да я мъчи. Забрави за миг дори за белега, който трябваше да търси, оголвайки сантиметър по сантиметър кожата й. Досега тя не беше му направила особено впечатление, но в момента гледката беше всъщност рядка за един мъж, особено като се имаше предвид, че той не се любеше с жената. Нищо чудно, че видяното го разпали. Дори и разголен прасец може да накара един мъж да пламне, а той виждаше много повече. Вдигнатата дреха откри най-напред тесни бедра, после се плъзна и по-нагоре.