Тя изстена измъчено и той си спомни целта, която преследваше. Но все още не бързаше. Нямаше скрупули, които биха го възпрели да плъзга ръка по двата твърди, прекрасни хълма.
Стоновете й се усилиха, издавайки кипваща ярост. Стефан изсумтя недоволно и се залови за онова, което го бе довело тук. Вдигна внимателно към себе си лявото й полукълбо, за да вижда долната част на хълмчето. Както очакваше, полумесецът беше там. Това, което не беше предвидил, беше собствената му реакция на безспорното доказателство.
Стефан се отмести, но не си даде труд да свали полата. После хвана лявата й ръка, притисна я силно към дюшека, наведе се над нея и прошепна в ухото й:
— Да, то е тук, неоспоримото доказателство, което ни беше необходимо, за да ви подчиним изцяло на нашата воля и власт.
Таня вдигна глава да го изругае, но можа да каже само: „Копе…!“ Не успя да завърши, защото той я повали, а устните му се впиха толкова настървено в нейните, сякаш искаха да й вземат душата. Не очакваше такова нападение. И друг път мъже се бяха опитвали да си откраднат целувка и тя друг вид целувка не познаваше. Тази беше съвсем различна. На нея не можеше да устои. Тя събуди в нея желание да му се отдаде. Изтекоха няколко дълги мига, докато се отърси от страстния импулс. После го ухапа силно, усети вкуса на кръв, чу висока ругатня, а лицето й се озова притиснато от две силни ръце.
Този път я уплашиха не пламтящите му сатанински очи, нито горчивината, с която я гледаше. Боеше се че когато свали ръце от лицето и, всичкият й грим, цялото това произведение на изкуството, ще бъде напълно унищожено. За да отдалечи катастрофата, дори не се опита да го отблъсне. Не беше сигурна и дали ще може да освободи двете си ръце, за да си прикрие лицето.
— Обикновено проститутките не са чак толкова придирчиви — измърмори той високомерно. — Защо подбирате толкова?
Беше й дошло до гуша непрекъснато да я наричат курва, но едва ли имаше смисъл да възразява. Какъвто беше луд на тема доказателства, сигурно щеше да поиска доказателство и за това. Не беше трудно и да си представи как би си го набавил. С горчивина, която може и да не изпитваше, заяви саркастично:
— Никога не приемам мъже, които при първа възможност бих убила.
Стефан избухна във висок смях, в който този път нямаше и следа от насмешка. Беше му наистина забавно. Таня трябваше да признае, че сега, когато чертите на лицето му се смекчиха, а очите му весело искряха от смях, този мъж беше дяволски привлекателен.
Гръмогласният му смях постепенно се сниши до мека усмивка.
— Забележката ви е достойна за бъдещата кралица на Кардиния. Правите ми наистина силно впечатление, Татяна.
— Ще трябва да си намерите друг слушател за приказките, господине. Вече ви казах, че не им вярвам.
— Но сега е безспорно доказано, че вие сте Татяна Яначек.
— Доказано е само, че някой от вас го бива да се катери по дърветата и да наднича през прозорците.
Усмивката му стана още по-широка.
— Любопитна хипотеза — каза той — но, за съжаление, невярна. Та докъде бяхме стигнали?
Тя задиша тежко, проследила погледа му, отново вторачен в нейните устни.
— Да не сте посмели отново да ме целунете — предупреди го тя.
— О-о, жено! — съжалението му не беше престорено. — Надявам се, че ще свикнете постепенно да не ми предявявате нелепи изисквания.
Този път се опита да го ухапе още щом устните му докоснаха нейните. Но той близо минута успяваше да избегне зъбите й. А когато съпротивата й отслабна, отново се засмя. Този дявол очевидно превъзходно се забавляваше.
— Ще ме извините, Татяна, но трябва да признаете, че вината е не само моя. Отсъствието на някои части от тоалета събуди любовните ми чувства. Държа да забележа, че съвсем не се оплаквам, тъкмо обратното. Като ви купим бельо, ще се постарая изобщо да не го забелязвам.
Изведнъж й щукна смехотворната мисъл, че той просто я дразни и изобщо няма намерение да я унижава. Но като си спомни какво бе успял да види, пак пламна.
— Защо не сложите край на комедията? — попита тя със слаб и потиснат глас. — Нали зная, че не съм вашата измислена Татяна. Зная също, че няма да ми купите нови дрехи. И съм абсолютно сигурна, че няма да ме омъжите за този неописуемо красив мъж. Пък и никога не бих приела от вас нито дрехи, нито каквото и да било. И аз няма, повтарям ви го, няма да тръгна с вас. За никъде. И не ме наричайте с това проклето име…