— Този избор щеше да е отдавна забравен, ако по-късно му се беше родил син.
— След като Стамболови се заклеха да изтръгнат из корен целия род Яначек? А не успяха ли да изпълнят заканата си само за няколко месеца? Загинаха всички с изключение на момиченцето, което успях да изпратя тайно извън пределите на страната. Винаги съм се чудил, как така хората не почнаха да си шушнат, че от тази вражда най-много спечелих аз. Когато Стамболови изтребиха целия род Яначек, престолът се падна на мен.
— Тяхната вражда беше станала пословична, а ти нямаше нищо общо с нея.
— Тъй или иначе, сега и последният Стамболов вече не е между живите. Той бе намерен и отстранен. След толкова години принцесата може най-сетне да се върне спокойно у дома си и да заеме подобаващото и се място на трона.
— Тя е изгубила правото си върху този трон, татко. Никога и никой не си е пожелавал за кралица едно бебе, чиито шансове да оживее са били равни на нула. Всеки убиец е могъл лесно да се справи с това дете. Затова са сложили короната върху твоята глава, въпреки че момиченцето е било още живо. Дори да се завърне, то вече няма право на престола.
— Освен ако не се омъжи за теб — напомни меко Сандор. — Обстоятелствата те превърнаха от принц-регент в крал. Вече не е необходимо ти да управляваш до нея. Но тя е потомка на истинската кралска династия и децата ви могат да имат само полза от това.
— Нашето семейство също е с права върху престола…
— Така е, но връзката ни с династията не е пряка. Боже господи, единадесет Яначек трябваше да умрат, за да се изкача на трона. Единадесет! Иначе короната нямаше никога да е моя. Знаеш, че и никога не съм я желал, проклетата. Тя се стовари върху главата ми, както се стоварва сега и върху твоята. Сега, момчето ми, ти си последният от нашата династия, както тя е последната Яначек. Няма значение по какви глупави причини се бунтуваш срещу този брак, ще се наложи да ги пренебрегнеш и да изпълниш последното ми желание. Ще заминеш за Америка, където Татяна е била възпитана от баронеса Томилова. Ще доведеш Татяна у дома и вашата сватба ще бъде тържествена и бляскава, истинска кралска сватба. Ако е дал господ, ще доживея да присъствам на нея.
Последните думи на Сандор накараха принца да се въздържи от нови възражения. Би искал да сподели с баща си причините, поради които не желаеше да се ожени за принцеса Яначек, макар те да бяха всъщност твърде неопределени. Но безнадеждните думи на един умиращ.
— Така да бъде.
Разбира се, че Максимилиян Данев не бе посрещнат със същото смирение, о, съвсем не. Но избликът на гняв, която връхлетя министър-председателя пред кралските покои, изобщо не го стресна, въпреки че беше с половин глава по-нисък от принца и изглеждаше крехък до младия мъж с яка атлетическа фигура.
— Някой да си спомня днес за тази жалка принцеска? — изрева Стефан, веднага щом тръшна зад себе си вратата на спалнята.
Максимилиян го избута внимателно от кралския будоар, откъдето Сандор би могъл да ги чуе, и чак тогава му отговори.
— Не са забравили преди всичко хората, присъствали на вашия годеж, а той ви свързва не само пред закона, но и пред вашата чест.
— Млъкни, млъкни!
— Надявам се, че пред баща си сте запазили повече самообладание.
— Дръж си проклетата уста, Макс — изкрещя принцът, без да обръща внимание на стражата и слугите. Бяха ги изпъдили за малко от кралските покои, но вече бяха отново тук и можеха всичко да чуят. Да не беше толкова дебелокож, Макс би се засегнал от подобно отношение в присъствието на толкова по-нисши по ранг хора, които се тълпяха зад принца с широко отворени очи. Ежедневното общуване е монарси го беше научило да потиска не само гордостта, но й темперамента си.
— Не си спомням да сте споменавали защо сте толкова против тази женитба? — извика Макс подир принца. Не му беше лесно да догонва гневно отдалечаващия се младеж. — Ако споделите с мен, може би ще…
— Какво би се променило сега? Сандор каза, че е последното му желание. Не заповед, а молба на един умиращ. Не разбирате ли какво означава това?
— Разбирам. На заповед бихте могли да се противопоставите, но не и на последно желание, което ще се стремите с всички сили да изпълните докрай.
Принцът се обърна рязко към министъра, от очите му изхвърчаха искри.
— Значи знаели сте, че ще ме хване с груба хитрост? — принцът беше толкова възмутен, че изобщо не очакваше отговор, а Максимилиян отново се забърза, за да не може разстоянието да попречи принцът да го чуе.
— Нищо не знаех — извика той — но идеята на Сантор е била гениална. Той съзнава, че вече не е по силите му да ви накара да направите едно или друго.