— Ако не знаете как се чука на врата, с удоволствие, ще ви покажа.
— Жено, зададох ти, струва ми се, един въпрос.
Ех, опитът да отвлече вниманието му не успя.
— Намирам освен това — продължи невъзмутимо Таня, — че ми зададохте прекалено много въпроси за един ден и нямам и най-малкото желание да…
Упоритите й уловки завършиха печално, когато той посегна към тясно пристегнатия възел коса на тила й. Не го чу как се приближи, но силната ръка на няколко сантиметра от очите й, не можеше да не бъде забелязана.
— Сега ще ми обясните защо ръцете ми променят цвета си, всеки път, щом ви докосна?
— Пепел — предложи му тя правдоподобен отговор. — Чистих печката тази заран.
— И сте търкали лицето си с пепел?
— А, не…
— Може и пепел да е — каза той замислено и разтърка пръсти. — Поне на такова прилича.
Тъкмо се беше поуспокоила и усети как той извърна главата й встрани и назад, за да го гледа право в очите.
— Не, тук има нещо съмнително. Жено, хайде обясни ми, защо се съмнявам? — заповяда той и прокара с пръст диагонална черта през бузата й.
Таня затвори за миг очи, за да прегради пътя на потока неистови чувства, който струеше от неговия поглед. Той беше разбрал и сега беше бесен, но тя не можеше да проумее защо. Добре де, външността й беше измамна. Но разкриването на тайната трябваше да ядоса нея, а не него, нали?
— Я ме пуснете…
Забележката предизвика още едно дръпване на кока, този път толкова силно, че й отскубна коса. От очите й бликнаха сълзи, придружени от сподавен вик на болка и святкащ укоризнен поглед. Но те не го спряха. Напротив, за миг й се стори, че ще задърпа още по-ярко. Все пак не го стори. Ръката му се отпусна и Таня тутакси се дръпна възможно по-надалеч. Веднага извика пак, защото Стефан не беше пуснал кока, а рязкото й движение го развърза и косата и се разпиля изпод пръстите му по гърба й. Преметна се като вихрушка над раменете й, когато тя се обърна и му хвърли убийствен поглед.
— Слава Богу, че ми оставихте малко коса, копеле гадно! — изкрещя тя и вдигна ръце да разтрие кожата на главата си. — Кой ви дава право да се държите с мен така?
Въпросът й беше напълно пренебрегнат. Освен това беше загубила току-що спечеленото разстояние, защото той пристъпи към нея, хвана я за брадичката и отметна главата й.
— А сега, жено, ще ми кажеш истината — защо си цапотиш лицето, — за да се направиш по-хубава, или за да се загрозиш?
Още докато задаваше въпроса си, погледът, който плъзгаше по лицето й, вече му даваше верния отговор. Таня се сви и отблъсна ръката му, но тя падна на рамото й, не й позволи да се извърне. Вече нямаше какво да губи, затова попита:
— Значи, държите да чуете грозната истина и да ми отнемете и малкото останала гордост? Не притежавам кой знае какво за разкрасяване, отдавна го знаете. Само отвратителен дявол като вас може да настоява да си го призная.
— Не успя много в опита си да демонстрира засегната гордост, вместо гняв. Беше сигурна освен това, че апелира към несъществуваща съвест.
В отговор на въпросите й се чу сумтене, а после той заяви презрително:
— Вие сте изтъкана от лъжи, госпожице, от глава до лети. Но аз ще им сложа край и то веднага. Давам ви точно пет минути, за да вземете от тази стая всичко, което ви принадлежи. Ако не изпълните заповедта ми, ще ви напердаша собственоръчно и яко ще сгрея задника, заради който видях толкова зор.
11
Таня остана със широко отворени от смайване очи, когато Стефан тръшна вратата след себе си и за втори път я остави сама. Щеше да я напердаши по задника, значи? Означаваше ли заканата онова, което тя подозираше? Любопитна беше да го види как ще се опита. Или, може би, ще е по-добре да не любопитства? — беше следващата й мисъл.
Погледът й падна върху легена, който Стефан беше побутнал към нея, преди да излезе. Тайната й беше открита, тъй че нямаше причини да не се измие. Освен една, но, според нея, важна: никой нямаше правото да й заповядва, да й отнема вкуса на свобода, с който бе почнала да свикна, откакто Добс се разболя. Беше й толкова хубаво, че нямаше намерение лесно да се покори. Добс само си въобразяваше, че командва в къщата. Таня вършеше всичко, защото трябваше да се свърши, но тя определяше какво и кога.
Откъде се взе сега този дявол, защо се държеше, сякаш има право да се разпорежда с живота й, да й отнема свободата на избор, дори правото да изглежда както си иска. На всичкото отгоре я заплашва със сериозни последици, ако не го послуша на часа. Щял да я на плеска по дупето, като да беше дете. Боже милостиви, беше наистина невероятно. Изяла е през живота си толкова бой. Случваше се да лежи после с дни, да няма силици да помръдне. Изобщо не се боеше от подобно детинско наказание, но просто не иска този дявол да е близко до задника й, нито да го сгрява нито да върши с него каквото и да било.