Вратата, до която искаше да стигне, беше по-близо до стълбата и тя напредваше с гръб към нея, влачейки Лазар подире си. Един-два пъти се озърна, за да е сигурна, че не я очакват нови изненади откъм гърба. Знаеше, че времето й изтича, освен ако задачата на Лазар е била не само да я пази, но и да я придружи до долу. Но той все още й се подчиняваше и нямаше смисъл да губи време да го пита. Трябваше да се съсредоточи изцяло върху бягството. Но как щеше хем да се прехвърля през прозореца, хем да го държи в шах? По дяволите, защо не свикна да си служи с пистолет, вместо с нож. Всичко щеше да е толкова по-просто, ако можеше да се отдалечи поне мъничко от Лазар.
Почти беше стигнала до желаната стая, когато реши да го остави пред вратата. Така щеше да спечели няколко секунди. Силен тласък в гърба му, затръшване на вратата, скок през прозореца и край. Ще се отърколи по покрива на навеса, преди той да влезе в стаята. Беше много едър, за да я последва. Преди да предприеме нещо, тя ще е изчезнала от погледа му.
Още една стъпка заднишката я отведе до вратата и право в обятията на мъжа, застанал зад нея като огромна скала, която не можеше да се заобиколи. Таня изстена, отчаяна. Беше толкова близо до целта! Огромна ръка я хвана за ръката и я отдръпна от Лазар.
— Е, какви мисли ти минаха през ума, Лазаре?
Таня премига. Въпросът беше отправен не към нея, а към вече освободения й пленник. Сякаш той й беше помагал при бягството. Още по-важно беше, че не Стефан зададе въпроса, а набитият мъж, когото наричаха Серж.
— Поприказвахме си — обясни Лазар, — обърна се и издърпа ножа от ръката на Таня. — В края на краищата нали скоро ще ни стане кралица.
— Да, ще стане. Още една причина да не си играе с ножове. Току-виж се наранила. Стефан трябваше да я обезоръжи.
— Не се съмнявам, че го е направил. Но тя така го е изкарала от търпение, че навярно е забравил да отнесе ножчето.
Таня прехапа устни. Беше се зарадвала, че мъже не й обръщат внимание, но това сега минаваше всякакви граници.
— Ако нямате нищо против, имайте предвид, че още съм тука, колкото и силно да е желанието ми да не съм.
— Извинете, принцесо — захили се Лазар от висотата на ръста си. После я зяпна в лицето и избухна в смях. — Не виждам да е изпълнила заповедта на Стефан — каза той на Серж.
Серж извърна лицето й към себе си. Само за миг, защото тя го перна по ръката.
— Прав си, не я е изпълнила.
Сега и Лазар я загледа, развеселен.
— Татяна, аз добре чух какво ви обеща Стефан, ако не го послушате. Благоволете да се върнете за миг в стаята си и да се измиете, преди да ви заведем долу.
Измиването нямаше да е излишно, след като се озова притисната между двамата и възможността да избяга беше пропусната, поне засега. Но Таня всякога се бе отличавала с бунтарски, упорит нрав. Заради него беше изяла не един пердах. Впрочем, сега не я заплашваше истински бой. Въпреки всичко, доволна беше, че поне ги предупреди: ще им създава трудности, докато може. Напук на всичките им закани. Все още хранеше макар и слаба надежда тези мъже най-сетне да се откажат.
— Мия се веднъж седмично и то, ако имам настроение — заяви тя дръзко, придружавайки думите си със смях, не оставящ съмнение, че това е лъжа, на която тя ще настоява. Ще ми трябват поне три седмици, докато се сетя за вода.
— Имате намерение да правите напук на Стефан?
— Разбира се!
Зад гърба й Серж изпусна дълбока въздишка. Таня се опита да се промъкне между двамата, както се бяха позалисали. Но усети с досада как една ръка я хваща през кръста. Можеше да се закълне, че жестът беше автоматичен.
— Няма нищо смешно, Лазаре — избоботи Серж, без да обръща внимание на юмручетата на това момиче, което се опитваше да се освободи от прегръдката му. — Малката пак ще изкара Стефан от кожата му. Толкова лесно го вбесява, че дори избягва да се приближава към нея.
— Да, да, страни от нея. — Лазар повдигна леко брадичката й, загледа се в лицето, от което беше изтрит поне половината грим. — Нещо ми подсказва — изрече й замислено, — че настроението на Стефан няма да е подобри. Очаквахме да намерим хубавица и ето че е изключено да сме попаднали на онова, което търсихме.
— Струва ми се, че момичето му допадаше повече, като мислеше, че е грозно — изпъшка Серж.
— И аз така смятам — потвърди Лазар, престорено весел. — Но няма да си го слагам на сърце. Поне веднъж да не си изкарва на мен яда. — Нека този път Таня да опере пешкира.
Ако Лазар се надяваше с такива приказки да откаже Таня от упорството й, нямаше да сполучи. Неговите разсъждения никак не й харесаха, но най-болно я засегна начинът, по който двамата се разговаряха над главата и, докато тя стоеше притисната между тях. Таня заби остро пръстче в гърдите на Лазар и повита: