— Ако трябва да се омъжа за вашия крал, какво дава на Стефан правото да ми заповядва?
Въпросът предизвика, кой знае защо, саркастичния смях на Лазар. Изглежда, двамата със Серж виждаха нещо комично във въпроса, защото Лазар смигна на приятеля си, преди да й отговори:
— Защото, по настояване на нашия крал, до сватбата именно Стефан има задължението да ви пази. За Вас ще е от полза, принцесо, да сключите с него мир, вместо да продължавате войната, не сте ли съгласна?
Божичко, та те имаха отговор на всичко! Всяко, посочено от Таня, дори малко несъответствие в заговора им, биваше тутакси логично обяснено.
— Какво смятам аз — отговори тя — не е имало досега ни най-малко значение, едва ли ще има и занапред. Но кажете ми, за Бога, ако наистина съм под закрилата на Стефан, значи ли това, че той може да си позволява волности с мен?
Ако говореха истината, ако щяха да я омъжват и прочее и прочее, въпросът й би трябвало да вбеси Лазар, или поне да го смути. Но той дори не престана да се хили.
— Стефан може да прави каквото си пожелае, принцесо — хвърли той небрежно. — Защото отговаря единствено само пред краля.
— А на Васили му е все едно, така ли? — попита Таня, предварително убедена, че е точно така.
— Васили обикновено изпълнява желанията на Стефан, те са братовчеди и Стефан е по-големият.
— Но Васили е крал.
Лазар сви рамене, сякаш искаше да каже, че така или иначе всичко си остава в семейството. После попита:
— Бихте ли предпочели Стефан да е кралят?
— Бих предпочела Стефан да пукне.
— За ваше нещастие, принцесо, все още съм жив и здрав — долетя от горното стъпало леденият глас на Стефан.
12
Таня би искала колкото може по-дълго да не гледа Стефан в очите, по-точно би отложила мига, в който той ще я погледне в лицето. За съжаление, не зависеше от нея. Когато Серж се обърна на Стефановия глас, ръката му, която я придържаше през кръста, завъртя и нея. Тази маневра я изтласка на първа линия, изложи я на пронизващия поглед на сатанинските очи. Ако нездравият пламък в тях не беше предизвикан от думите й, това значеше, че го е запалило немитото й лице.
Но когато се приближи бавно към тях, Стефан се обърна не към нея, а към приятелите си:
— Опитахте се, вярвам, да я убедите много приятелски да изпълни заповедта ми, нали? Не се съмнявам също, че й обяснихте защо.
— Разбира се — увери го Лазар. — Разсъждавахме за отговорността например.
— Помъчихме се да я убедим да не изчезва без нас — добави Серж.
— Виж ти! Значи трябва да предвидим и такава възможност.
Таня заби силно ток в стъпалото на Серж, като благодарност за безотговорния му брътвеж. Серж изпъшка, но я пусна чак когато Стефан застана пред тях. Серж лекичко побутна Таня в гърба, тя загуби равновесие и политна към гърдите на Стефан. Ръцете му я заключиха в стоманен кафез. Пръстите му потънаха в разпиляната й до кръста коса, притиснаха я цялата към него. Струваше й се, че усеща пулсирането на гнева му, който я заливаше на вълни.
— Пуснете ме! — понечи да каже, но той я прекъсна с едно категорично „не!“.
— Горчиво ще съжалявате, че не ме послушахте, Татяна — добави той зловещо, но така, че само тя да може да го чуе.
Под сивия си грим Таня пребледня като платно. Но само след секунда си спомни, че за тези мъже е стока, от която гледат да изкарат повече пари. А никой не поврежда стоката си нарочно, колкото и да е разгневен. Стефан отново я заплашваше с обещаното детско наказание. Такава дреболия не биваше да я тревожи.
Таня се заслуша какво си говорят мъжете. Разбра, че някаква карета вече е на разположение, че на мъж по име Саша е наредено да занесе багажа й на пристанището, че било добро знамение, дето са открили навреме пленничката си и ще могат да напуснат града с „Лорелай“. Но не бивало да губят повече време. Речният параход щял да потегли до един час.
После мъжете изведнъж млъкнаха и Таня остана с впечатлението, че я оглеждат и преценяват едновременно от три страни. Би трябвало да извие врат, за да се убеди с очите си, че е права. Стефан продължаваше да я притиска толкова силно, че едва виждаше нещо. Дали не изчакваха нейната реакция? Нали беше чула всичко, пък и схващаше бързо. Мъжете имаха намерение да я качат на парахода, но дали не бяха проумели най-сетне, че това е немислимо без съгласието й.
Изглежда, добре беше преценила ситуацията, защото следващите думи на Стефан бяха:
— Ще ни трябва дървен сандък.
Таня се ужаси и вече беше готова на ожесточен отпор, но за нейно учудване Лазар я предвари: