— Кой, аз ли да му се подчиня? Тъкмо това не приемам, Стефане, подобни аргументи не са в сила за мен. В тази страна онова, което искате да сторите, е противозаконно. Независимо от каквито и да било обвинения.
Таня забеляза с отчаяние как той хвърля поглед към тавана, сякаш за да каже: „Защо ли приказвам с нея?“ А после заповяда сърдито на Лазар и Серж:
— Чакайте ни долу! — Тя изтръпна от лошо предчувствие.
Докато останалите минаваха край тях, разгневеният му поглед отново спря на нея. Мекият златист цвят на очите му в този миг я поуспокои. Той я погали лекичко по главата, сякаш за да й вдъхне кураж. Как трябваше да го разбира?
— Признавам, Таня, че може би избързах с настояването да хвърлите тези дрехи. Защото сега изглеждате като мърляво бостанско плашило — добави той с онзи доброжелателен израз, който предшестваше най-често смеха му. — Но щом искате да изглеждате така, ваша воля.
Тя не повярва нито миг в това спокойствие пред буря.
— Какво по-точно искате да кажете? — попита го плахо.
— Че ще забравим за наказанието, което ви се полагаше за непокорството. Нека вместо това да сключим договор.
Предложението беше още по-подозрително, но тя каза само:
— Продължете, слушам ви.
— Ако ми обещаете да не правите повече номера, ще можете да престъпите свободно и без насилие на „Лорелай“.
— В противен случай ще бъда занесена на борда в сандък, така ли? — попита тя и очите й се превърнаха в две зелени цепки.
— Вързана, с кърпа в устата и напъхана в сандък — обясни той.
— Дали не можем да сключим друг договор? — предложи тя с глух глас. — Обещавам да не казвам никому как сте се държали тук, ако чисто и просто се изпарите и повече не ми се мяркате пред очите.
Ръката, която продължаваше да лежи на хълбока й, стискаше достатъчно яко, за да напомни кой в момента е господар на положението.
— За да няма повече недоразумения, Татяна, повтарям, че вие ще трябва да дойдете с нас. Можете да изберете само как.
— Но аз не искам — изкрещя тя. — Това никакво значение ли няма?
Той поклати бавно глава, а тя пое тежко въздух. Значи, наистина щяха да я отвлекат, независимо от това какво ще каже, или ще направи. Да, нямаше друг избор. Трябваше да приеме предложението му, или да се откаже от всеки по-нататъшен опит за бягство.
— Е добре — процеди неохотно. — Щом няма друг изход, ще тръгна с вас.
— И няма да правите номера?
— Няма да разговарям с никого, ако това имате предвид.
— Чудесно! Но не забравяйте, Таня, че това е споразумение, както е прието в такива случаи, бъде ли нарушено, ще има и последици. Вече знаете, смятам, какви ще бъдат те.
Горко ти, ако още веднъж се изчервиш, малката. Той просто се опитва да те сплаши, иска ти да се страхуваш от него. Като избягаш, заканите му няма да струват пукната пара.
На него каза:
— Ако наистина толкова бързате да се ометете оттук, не е ли време да ме пуснете?
— Струва ми се, че преди това договорът ни трябва да бъде скрепен с една целувка.
— Н-не — беше всичко, което тя можа да каже, преди устните му да се впият в нейните.
Първото движение на Таня беше да се възпротиви на целувката му, но после изведнъж си помисли, че това сега е рядък случай да поведе Стефан по лъжлива пътека. Поне що се отнася до чувствата й. Ако е толкова нагъл, та си въобразява, че целувките му й харесват и заради тях ще се примири по-лесно със съдбата си, може да понамали бдителността си. А това би улеснило нейното бягство. Фаталното беше само, че целувките му наистина й харесваха. Не й беше никак неприятно да усеща как устните му се движат бавно и страстно, притиснати до нейните. На това тя се отдаваше без преструвки.
Да, но такава стратегия криеше и рискове — разбра го, защото дълго стоя, замечтана, преди да се върне към действителността, дълго след като я беше пуснал от прегръдката си. Не влизаше в плановете й да си губи главата от целувките му. Нито беше допускала, че ще изпита силното желание да го върне и да получи много повече…
Бързо потисна лудото желание и надигащото се от дълбочините на душата й, още слабо и неукрепнало, чувство на нежност. Този проклет дявол притежаваше сила, която тя не биваше повторно да предизвиква. Но когато го погледна, стори й се, че малкият експеримент не е направил и него особено щастлив.
Думите му потвърдиха предложението.