След тази саркастична забележка тя бе повлечена безмилостно и след миг прокле нерешителността си, защото видя каретата и заобиколилите я мъже, готови на всичко, за да попречат на бягството й. Само след миг щяха да я обкръжат. Толкова ли не можа да посочи кого да е, та ако ще и някой от Добсовите приятели на чашка, вместо да изпусне последната си възможност, само и само за да вбеси Стефан със сарказма си. „Виж, този път добре се нареди, малката! А сега не е ли по-добре да им помогнеш да те отвлекат! Да беше искала, нямаше така чудесно ги улесниш!“
13
— За Бога, Стефане, тя трябва да направи нещо с проклетата си коса! — възкликна Васили, когато всички се настаниха в каретата. — Видът й е на същинска повлекана.
— Чистичка, спретнатичка, нали, приятелю? Това ли е търсеният ефект? — попита Стефан с неподражаемо сух тон.
Таня реши да добави масло в огъня. Пренебрежителният поглед на Васили я разгневи достатъчно, за да се наведе сега напред и да разтърси енергично глава. Стефан и Лазар седяха до нея, единият отляво, другият отдясно. Косата й отхвърча първо в скута на Лазар, после в този на Стефан и още повече се разроши. Лазар високо се разсмя. Серж стисна устни и се загледа в тавана. Васили пламна и впери поглед през прозореца, за да покаже колко голямо е пренебрежението му към нея. Ех, не е лошо да видиш за разнообразие как и друг някой се изчервява.
Стефан пое тежката вълна на косата и спаси, колкото можа, от фибите й. Събра ги и й ги подаде.
— Ще бъдете ли така добра, Татяна… — Непокорният израз на лицето й беше повече от отговор.
— Е, понеже аз разпилях косата ви, мога сега и да я прибера — сви рамене Стефан.
Беше готов да се натовари с толкова интимна задача? Тя издърпа фибите от едната му ръка, а после и косата си от другата. Лазар продължаваше да се смее, а гневният й поглед ни най-малко не го смути.
— Кой да помисли, че косата ви е толкова буйна! Как ли се събира във възелчето, което излагате на показ? — изкоментира, все още ухилен, Лазар. — Чувал съм, че майка ви е имала златиста коса — продължи той. — За разлика от Стефан, аз не съм я виждал, но той е присъствал, доколкото зная, на годежа ви с бъдещия крал. Та би могъл да ви опише как е изглеждала вашата майка. Ако го помолите, разбира се.
— Изобщо не се интересувам от вашите измислици. Всеки случай не си правете труда да продължавате, ако ще е заради мен.
— Това пък какво значи? — възкликна Васили. — Да не би още да се съмнява коя е?
— Но, моля ви, какви съмнения бих могла да имам, господине? — предвари Таня отговора им. И докато изпъваше старателно косата си назад, продължи: — Вие четиримата трябва да сте наистина последни тъпоумници, ако си въобразявате, че ще повярвам на думичка поне от брътвежа, който трябваше да изслушам днес.
— Виж я ти! Ами как си обяснявате този белег на задника си? — изтърси той грубо.
— Питайте Стефан — беше краткият отговор. — С този отвратителен, нафукан пуяк тя изобщо не желаеше да разговаря.
Всички погледи се впериха в Стефан. Дори Лазар се наведе напред да чуе обяснението му.
— Тя е сигурна, — засмя се Стефан — че някой от нас има слабостта да се катери по дърветата и да наднича през прозорците на спалните на втория етаж.
— Под нашето достойнство е! — изсумтя Васили.
— Ти така смяташ, Васили — ухили се Лазар. — Аз лично съм на мнение, че подобно мероприятие си струва усилията, ако изгледът, който се открива, си го заслужава.
— Но тебе е по-вероятно да те види човек да скачаш от прозорец, отколкото да се катериш към него.
Таня беше безкрайно учудена, че в момента друг, а не тя е прицел на подигравките на Васили. Хвърли изкосо поглед към Стефан и установи, че обратът, който бе взел разговорът, го забавлява. Що се отнася до нея, тя не намираше нищо смешно. Каквото и да се случеше, тези мъже си правеха майтапи, обръщаха всичко насмях. Сякаш друго не знаеха. Как да ги разбере?
Дано само не й се наложи продължително време да ги разгадава.
Оправи още веднъж кока си, без много да я е грижа дали не е вързан накриво. После погледна през прозореца, за да разбере колко време още и остава. Вече наближаваха пристанището. Още една или две минути…
Едно не биваше в никакъв случай да допуска: да я завлекат на парахода. Там ще има толкова много хора, че Стефан положително ще я заключи в кабината, за да не може с никого да говори. Беше почти чудо, че той изобщо се надяваше тя да се качи спокойно и покорно ща борда. Наистина ли вярваше, че ще сдържи обещанието си, когато свободата й е поставена на карта?
Каретата спря и един нисичък, силно почернял от слънцето мъж, отвори вратата и забъбри на чужд език. Четиримата, изглежда, го познаваха. Дали не беше слугата, Саша? Таня не разбра нито дума, но, съдейки по тона му, реши, че се оплаква от нещо. Освен това, ако тълкува вярно бурното му ръкомахане, припряно я подкани да побърза. После човекът изтича напред, навярно за да осведоми капитана, че и последните пътници най-сетне са тук.