Толкова скоро ли щеше да потегли параходът? Таня много се надяваше на това, защото би улеснило осъществяването на плана й. А този план, замислен през минутите преди да стигнат до пристанището, не беше кой знае колко сполучлив. Всичко щеше да зависи от пъргавината й. И все пак, можеше и да успее, ако се откачи от Лазар и от Стефан.
За Васили не се тревожеше. Той единствен не държеше на нейното идване и изобщо не го криеше. Ако хукне покрай доковете, той няма да си направи труда да я преследва. Серж ще се опита да я хване, но той е прекалено тромав, за да я настигне. По това време на деня на пристанището е пълно с народ и това ще я улесни, особено ако Серж реши да я преследва. Тя ще се шмугне в тълпата, а той ще трябва да заобикаля ту отляво, ту отдясно идващите насреща му хора. Нямаше да е равностойно състезание.
В този план най-уязвимият момент беше, че мъчно ще изчезне от полезрението на Лазар и Стефан. Не се съмняваше, че и двамата лесно биха я хванали. Проклетите им дълги крака щяха добре да им послужат, а бяха и силни, пъргави мъже. Тези двамата трябваше да бъдат изключени от лова, още преди да е почнал. Виждаше само една възможност това да стане и господ да й е на помощ, ако не успее.
За голямо нейно облекчение, Васили и Серж слязоха първи от каретата. За да успее планът й, те трябваше да вървят пред, а не след нея, докато се качват един след друг по трапа. Колкото по-напред са, толкова по-добре. Оказа се, че чак толкова късмет няма.
Серж плащаше на коларя, когато Стефан помогна на Таня да слезе. Багажът трябва да беше вече на кораба, заедно със слугата Саша. Още една причина мъжете да не рискуват да изтърват „Лорелай“, за да тичат подир непокорната бегълка. Положително щяха да се откажат, а тя щеше да се прибере у дома и да загърби неприятната случка. След това щеше непременно да се снабди с пистолет.
Трапът беше доста широк, но не толкова, че двама душа да могат да вървят редом, без да се излагат на опасност, тъй като нямаше парапет. За това можеше само да благодари на Бога. Серж и Васили наистина тръгнаха напред, след тях Лазар, но Стефан беше зад нея, което означаваше, че щеше и пръв да се изкъпе Не очакваше, че ще върви толкова плътно зад нея и ще я държи за лакътя.
— Внимавайте къде стъпвате, Татяна — каза Стефан и я наведе на мисълта веднага да се спъне.
Успя преди това да му отвърне ядно:
— Името ми е Таня. Та-ня. Ако се обърнете още веднъж към мене с това чуждоземско Татяна, ще се развикам и ще пратя по дяволите всички споразумения. Освен това чудесно мога да мина по трапа и без ваша помощ. Покорно благодаря.
С тези думи тя издърпа със сила ръката си. Но, както и очакваше, той беше предвидил подобно движение и я държеше здраво. Добър повод за нея да се обърне и почне кавга. С рязко движение Таня го блъсна с лакти. Имаше опасност, разбира се, той да я повлече със себе си надолу, но вместо това Стефан я пуска и й позволи да се обърне. Навярно беше очаквал тя да се опита да скочи във водата, докато минават по мостика, да но не беше допуснал, че ще се осмели да блъсне него. Тъкмо това реши успеха на нейния план.
Всичко се нареждаше чудесно, по-добре, отколкото се беше надявала. Още преди да чуе как Стефан цопва във водата, Таня вече се беше обърнала, за да се препъне в Лазар. Лек тласък наляво и Лазар вече хвърчеше към водата, само че от другата страна на трапа. Тя не загуби време да изчаква реакцията на Серж и Васили. Двамата не бяха видели какво точно е станало и можеха само да предположат, че приятелите им са се озовали във водата. По кой начин, те засега не можеха да си обяснят.
Таня се втурна към пристанището и си плю на пестите. Но спринтът й продължи точно пет секунди. „Не-е-е!“ — изкрещя тя, губейки почва под краката и чу в ухото си гласа, който най-малко би искала да чуе:
— Дръж си устата, жено, че като ти зашлевя един, веднага ще млъкнеш!
Е Нямаше основание да не вярва, че това копеле ще изпълни заканата си. Ръката му, обхванала кръста й, беше готова да я смачка, за да я накара да млъкне. И той я повлече безмилостно към кораба. По дяволите, не бе очаквала от Васили, че ще я преследва. Беше висок и дългокрак като Стефан и Лазар. Знаеше, че ако поиска, и той може да я стигне. Просто не бе очаквала това от него.
— Защо не им кажете, че не сте ме намерил?…