Не можа да продължи, защото острото му рамо се заби силно в стомаха й. Щом си пое дъх, тя почна отчаяно да се съпротивлява и да крещи с все глас за помощ. Но Васили успя да я задържи високо на раменете си, още веднъж я раздруса яко и сложи край на виковете й за помощ.
Принудителното й мълчание продължи достатъчно дълго, за да може да го чуе как казва на човек, който навярно я беше зяпнал с отворена уста.
— Жената на моя слуга. Мрази параходите, но пък него го е страх да я оставя тук сама.
— Много добре го разбирам — отговори непознатият.
— Аз също, но този будала я обича, представяте ли си? Какво да се прави.
— Той лъже — изписка Таня, колкото да си спечели още едно болезнено впиване на рамото на Васили.
Когато най-сетне си пое дъх, беше вече на борда на парахода. По време на отчаяната й битка, косата отново се беше разпиляла и сега се влачеше по палубата. Не беше лесно да я прибере, за да се изправи на крака. Скоро съжали за решението си, защото видя тълпата пътници, струпани край парапета на парахода, за да наблюдават Васили и ритащия му товар, вместо да хвърлят прощален поглед към Натчез. На мъжете им беше забавно, някои даже се смееха, но жените гледаха строго и явно възприемаха случилото се като обидно за тях. Видя и Серж, който разговаряше с човек от екипажа. Дали не беше капитанът? Серж сигурно го заглавикваше с някоя лъжа, както беше направил и Васили. И Серж трябва да беше скроил някакво обяснение за начина, по който я завлякоха на борда. Бяха разпространили измислицата си сред пътниците и навярно поради това нито един от тях нямаше намерение да й се притече на помощ. От Стефан и Лазар нямаше и следа. Дали не се бяха удавили? Е, дано!
Таня все още се опитваше да изкрещи истината — пък който ще да я чуе. За нея това беше единствен и последен шанс. Но от устата й се изтръгваше само нечленоразделно писукане.
Мигове по-късно чу как зад нея се затръшна врата и Васили заповяда ядосано:
— Саша, ела да й запушиш с нещо устата.
Свали я от раменете си и я изправи грубо на крака.
Беше я раздрусал ужасно, но това не й попречи да се опита веднага да удари мъчителя си с юмрук. Не успя, защото и той беше пъргав като Стефан и умееше да се пази от удари. Всичко завърши с това, че инерцията на собствения й удар я завъртя около оста й. Залитна, а когато най-сетне се изправи, видя Саша с парцала в ръка.
Обсипа слугата с всички хули, които й дойдоха на ум:
— Само да си посмял, джудже гадно, шут нещастен!
Саша не обърна внимание на обидите и погледна въпросително Васили. Таня проследи погледа му и се дръпна по-надалече.
— Остави я, Саша — каза Васили, комуто изведнъж беше хрумнало нещо забавно. — Да я оставим на Стефан и дяволския му темперамент. Днес ще станем свидетели на най-ужасяващия му пристъп на гняв от дълго време насам.
Ако искаше да сплаши Таня, беше постигнал целта си. До този миг не се беше замисляла за неприятните последици, които Стефан й беше обещал. А тя не само беше вдигнала скандал, но беше накарала двама мъже да се изкъпят пряко воля в реката. Сега единият от тях имаше основание да прави с нея каквото си ще. Но нали и това не беше я възпряло да се опита да избяга. А сега я заплашваше непосредствена опасност.
Таня сви пренебрежително устни. Този златен Адонис и отмъстителното му злорадство не можеха така лесно да я сплашат.
— Твърдите, че съм обещана на вас, нали? — изсъска тя. — Но сам разбирате защо не мога да повярвам.
Кехлибарените му очи я пронизваха с презрение по-силно от нейното:
— И аз не съм много сигурен дали наистина е така, но, уверявам ви, вие никога няма да споделите моето легло. — Изсмя се саркастично и продължи: — Кралските бракове не изискват дори елементарна почтеност между мъж и жена. Благодарен съм на Създателя, че след сватбените тържества ще ви срещам много по-рядко от сега. А вие, принцесо, ще можете да имате тогава толкова любовници, колкото си пожелаете.
— С вашата благословия?
— Естествено — заяви той великодушно. — Дори ще ви препоръчвам подходящи господа, ако желаете, разбира се.
— О, нека отгатна. Вашия скъп братовчед например?
Васили сви рамене.
— По необясними за мен причини вие не го отблъсквате толкова силно, колкото би могло да се очаква. Тъй че ще направите добре, ако запазите интереса му към вас, вместо да предизвиквате гнева му. Влиянието му при двора е твърде голямо.
Стори й се, че чува лекия смях на Саша, който през цялото време на разговора беше стоял неподвижен до нея. Изглеждаше някак шокиран от думите на Васили.
— Престанете! — отсече тя с повелителния тон, който беше чувала от Стефан и Васили вдигна учудено вежди. — Не ми е ясно защо настоявате на продължението на този фарс, но и вие, и аз, и двамата знаем, че трудно понасяте присъствието ми, все едно закъде пътуваме. Тогава защо не ме оставихте да избягам?