Кроткото влизане сигурно беше измамно. Таня предпочиташе да я беше тръшнал, както тогава, зад себе си. Знаеше, че блъсването на вратата поглъща поне част от гнева. Един поглед към Стефан й отне и последното съмнение относно настроението му. Беше повече от бесен. Очите, изпълнени с хипнотизиращия златен пламък, юмруците и устните стиснати, белезите побелели, изпъкващи по-ясно от обикновено. Тялото му беше напрегнато, той сякаш още се опитваше да се овладее. Беше готова да се закълне, че няма дълго да издържи.
Ботушите, връзката и сакото бяха изчезнали. Някой му беше дал пешкир да си избърше лицето и косата, и сега той висеше, забравен, на врата му. Батистената риза беше прилепнала и под нея се очертаваше всеки мускул на гърдите в ръцете. Стана й ясно, че досега беше имала само смътна представа за силата му. Беше много висок, много слаб и як, премного проклета мъжественост лъхаше от него и неистов гняв.
Въпреки волята си, Таня се загледа в юмруците му — бяха като огромни чукове.
Усети как я обзема ужас и лицето й стана като платно. Скочи и в миг се озова зад креслото. Но това сякаш го шибна. Стефан не се владееше. Гневът го беше лишил от дар слово и той мълчаливо преодоля разстоянието помежду им, преди тя да се сети да извика. Изпита смъртен страх, когато той грубо отмести единствената преграда помежду им. От устните й се изтръгна сподавен стон, когато усети как той я вдигна високо, а после я хвърли със сила върху мекото пружинено легло. Слава богу, че то посмекчи удара.
Тъкмо си помисли с облекчение, че, за щастие, не я запокити срещу стената, когато се усети като затисната от канара. Тялото на Стефан покри нейното. Тежестта му я свари неподготвена и дъхът й секна. Без да я остави още веднъж да поеме дъх, той впи страстно устни в нейните. Не беше наказваща целувка, но прекалено сладострастна, та да може, в невинността си да изпита удоволствие. Беше като зашеметена. По-добре да беше я заудрял с могъщите си юмруци.
Някак инстинктивно разбра, че сега ще я покорява не с юмруци, а с тялото си. Изпита неволно облекчение, идеше й да се засмее, но смехът не мина през силно стиснатите й устни. Желанието й да се смее изчезна по-бързо, отколкото беше възникнало. В целувката му нямаше закачка, нито стремеж да събуди желанието и, той не й даваше и най-малка възможност да я прекъсне. Стефан преследваше целта си с убийствена сериозност. Беше решил да я люби — от гняв.
Таня се опита да се брани с всички възможни средства. Не бяха много, защото едва можеше да помръдне под тежестта на тялото му. А той, изглежда, не усещаше нито юмруците й, нито как дърпа косите му, още по-малко безпомощните й опити да го отблъсне. Не само не преставаше да я целува, но се впиваше все по-яростно в устните й. Дъхът му стана неин дъх и вкусът на устните му се смеси с нейния. Беше мъчително, изтощаващо, но и възбуждащо. Дивата борба с него беше изчерпала всичките й сили, цялата й енергия и сега беше безпомощна срещу страстните му пориви.
Сега я сковаваше страх. Години наред успяваше да избягва този род контакти с мъж и правеше всичко възможно, за да крие хубостта си. Но този мъж я желаеше въпреки нейната външност и щеше да я обладае въпреки волята й. Не беше сигурна дали в момента той изобщо разбира какво върши. Това я плашеше най-много. Беше необуздан в страстта си, загубил контрол над себе си в безмерния си гняв. Изглежда, дори не забелязваше нежеланието й.
Беше толкова горещ! Вместо студ и влага след внезапната баня излъчваше топлина, проникваща на вълни през дрехите й. Влажната пара, която се вдигаше от тялото му, минаваше безпрепятствено през ризите й… Да я пази Господ, защото започваше да изпитва неща съвсем различни от страха.
„Лорелай“ потегли още с първото потапяне на огромното колело, тласъкът беше достатъчно силен, за да отклони за миг вниманието на Стефан. Изведнъж устните й станаха пак само нейни и вече нищо не пречеше на Таня да крещи или да го обсипе с упреци. Но тя мълчеше, сякаш парализирана от втренчения му поглед. Очите му още пламтяха и погледът им беше така пронизващ, че тя едва се решаваше да диша — от страх той да не загуби отново самообладание. Впрочем, какво разбираше той под самообладание? Таня не можеше да проумее какво чувство продължаваше да го владее, какви страсти се опитваше да усмири — дали желанието да я обладае, или изкушението да я набие.
Сега Стефан извърна леко глава, за да погледне ръцете си. Едната беше стиснала косата й в юмрук, другата мачкаше китката й. Веднага пусна косата, станала сякаш изведнъж толкова гореща, че се боеше да не го опари. После освободи китката й и се подпря на ръка.