Едно беше сигурно — не знаеше какво да я прави. Беше принцеса от кралско потекло, дори ако не желаеше да го повярва. Би предпочел да се държи с нея като с принцеса. Но поведението й правеше това невъзможно. На всичкото отгоре много се боеше, че като се измие, ще стане хубава като майка си.
Таня упорито криеше истинската си същност, въпреки че мъжете вече се досещаха. Откровено казано, Стефан се боеше от мига, в който щяха да открият хубостта й. Беше я пожелал такава, каквато я видя за пръв път, непривлекателна, безлична.
Красотата му доставяше само определен вид наслада и нищо повече. Хубавица не можеше да събуди любовта му. Кой знае защо, но беше решил, че в това възгрозничко момиче би могъл да се влюби. Може би защото при първата им среща тя сякаш изобщо не забеляза белезите му. После се оказа, че съвсем не е непривлекателна. Не знаеше още нито колко хубава е всъщност, нито защо крие красотата си, но беше сигурен, че един ден ще привлича вниманието на мъжете. Що се отнася до него, хубавите жени страняха от него, но не и той от тях. Желаеше това момиче и тепърва щеше да страда заради него.
Положението беше безнадеждно, от която страна и да го погледне. Може би трябваше да я остави да избяга.
Цялото му същество се възпротиви на тази мисъл и ръцете му я притиснаха още по-силно. Това я изтръгна от безразличието и тя се опита да се дръпне. Той веднага отслаби прегръдката си ръцете му почнаха да я галят — гърба й, косата, бузата — съвсем суха.
Стефан се навъси, повдигна брадичката й:
— Къде са ви сълзите?
— Какви сълзи?
— Тези, които биха оставили сиви бразди по лицето ви.
— О, тези ли? — сви тя рамене. — Избърсах ги.
— Лъжкиня!
— Ех, значи сме се събрали двама лъжци. И не ме гледайте така мрачно. Ако искате сълзи, донесете си тояга. То, като поразмисля, и тояга няма да свърши работа. Сълзите ми отдавна пресъхнаха, още преди години, когато разбрах, че доставят удоволствие на Добс.
— Какво общо има това?
Смехът й го накара да млъкне.
— Забравили сте, изглежда, къде ме намерихте, Стефане. Не твърдя, че животът ми при Добс е бил низ от страдания и мъки, не беше така. Но с упорития си нрав редовно си изпросвах боя. Такива неща закаляват и душата, и тялото.
Интересуваше го не толкова какво му говори, а значението, което думите й придобиваха за него. Тя не беше заплакала. Не знаеше дори дали й беше причинил болка.
— Усетихте ли изобщо ударите ми? — попита.
— Разбира се — отговори Таня, а когато го видя как присвива очи, добави: — Ех, не беше кой знае какво, наистина.
Той се изправи толкова рязко, че тя се озова от скута му право на пода.
— И това, ако не е… След боя, който ви хвърлих… Проклето, безсрамно момиче! Да не би кожата ви да е като гьон?
— Имате ли желание да донесете тояга?
— Не.
— Тогава какво ви притеснява? О да, разбирам. Не вярвате, че ще изтърпя още веднъж, нали?
— Защо не? — възрази той с подчертан сарказъм. — Нали нищо не усетихте?
— Усетих, усетих — измърмори тя, стана от пода се залови да си разтрива задника. — Просто не беше по-страшно от онова, с което съм свикнала — обясни тя.
Стефан се вцепени, защото най-сетне разбра истинното значение на думите й.
— Исусе! Значи Добс ви биеше?
Тя примига, сякаш не беше разбрала въпроса и той повтори:
— Господин Добс биеше ли ви, Татяна?
— Мисля, че съм го споменавала. Освен това ви заявих, че не обичам името Татяна.
— По дяволите името! — сопна й се той. — Как ви биеше Добс?
— Има ли значение как? С тояга, с бастун, с ръка, нали целта беше все същата — да ми причини болка.
Думите й бяха пропити с неизразима горчивина, която Стефан много добре разбра. Огорчението беше негов постоянен спътник.
— Съжалявам, че ви причиних още едно неприятно изживяване, Таня. Не исках да ви причиня болка.
— О, било е само шега, разбирам — изсумтя тя презрително.
— Исках само да ви втълпя веднъж завинаги, че ще е по-добре да не се опитвате отново да бягате.
Нямаше да му позволи да облекчи съвестта си, поне с извинение. Падаше му се. И да не забравя докъде щеше да го доведе този път, и то без малко, необузданият му темперамент. Добре, че тя си беше научила урока, иначе кой го знае какво щеше да направи.