— Съдбата е била жестока към вас — каза той с горчивина. — А трябваше да ви е отредена по-щастлива младост. В двореца бяха сигурни в това, защото ви бяха поверили на баронеса Томилова заедно с цяло състояние за издръжката ви. Очакваха, че тя ще ви въведе много старателно в задълженията ви като кралица на Кардиния, ще ви запознае с дворцовия етикет…
— Ако искате да избегнете нов скандал — прекъсна го студено Таня — направете и на двама ни една добрина — престанете с този цирк. По цял ден слушам някакви измишльотини, писна ми, не издържам вече.
— Ще престана, ако обясните защо не ми вярвате.
— Защото такива неща не се случват. Изгубената принцеса, нали, Стефане? Боже милостиви! Възможно ли е толкова важна личност да се окаже просто „загубена“?
— Възможно беше, за да се запази тайната. Не биваше да се оказва доверие на прекалено широк кръг от хора. Не биваше да има никаква връзка с вас, защото това можеше да ви изложи на смъртна опасност. При двора бяха сигурни, че ще се грижат за вас така, както го изисква вашият ранг. Баронесата трябваше да ви обясни също към кого да се обърнете за помощ, ако се случи нещо. Но кой е могъл да предположи, че тя ще умре преди да сте стигнали възраст, на която поне да знаете коя сте.
— Вие имате готов отговор за всичко — избухна тя ядосано.
Темпераментният й изблик го накара да се усмихне:
— Това е естествено, когато човек говори истината, принцесо.
— Престанете!
Този път той високо се разсмя.
— Чудесно, принцесо! Успокоява ме поне това, че притежавате несъмнен талант да заповядвате. Всичко останало се научава бързо.
Тя скръсти ръце на гърдите и потърси погледа му. Искаше да го накара да млъкне. Той наистина замълча, но не по нейна воля, а защото изведнъж разбра, че така е намокрил с тялото си нейната риза, че тя беше прилепнала възбуждащо към гърдите й. За щастие ръцете на Таня почти ги скриваха. Последното, което биха могли да си пожелаят в момента, беше нов изблик на проклетото му сладострастие.
— Хм, мисля, че имам нужда от една баня, за да сваля мръсотията от вашата река — заяви той и тръгна към вратата, за да викне Саша.
— Моята река ли казахте? Значи, признавате, че съм американка?
Стефан й хвърли бърз, весел поглед.
— Ех, поне вие се смятате за такава. Но аз зная истината. А сега не искате ли и вие да се изкъпете?
— Не — отвърна тя упорито.
— Или да се преоблечете?
— Чудесно предложение! Може би ще доплувате обратно до брега и ще вземете вещите ми? — попита с престорено мил смях.
— Много умна забележка, принцесо, но се налага откажа. Впрочем, можете спокойно да разполагате с моя гардероб. Понеже на тема дрехи и без това изразявате предпочитания към мъжкото облекло, ще намерите всичко необходимо за строгия ви стил. Щом пристигнем в Ню Орлиънс, ще ви снабдим с подходящи тоалети.
— С костюм за танц, нали? — попита тя саркастично.
— Не ми е ясно какво ви внушава подобни изкусителни мисли, но тази не е лишена от привлекателност. Ако съм сигурен, че сте готова да танцувате още веднъж за нас, ще намеря време и ще се върна да взема вашия костюм. Бихте имали благодарна публика, независимо от това в какъв костюм ще танцувате, за предпочитане би било да сте изобщо без дрехи.
Толкова изопачено тълкуване на думите й направо я вбеси и Стефан побърза да напусне кабината, преди да е избухнал в смях.
16
Щом Стефан излезе, Таня веднага се втурна към вратата, да провери, дали не е забравил случайно да заключи. Когато чу изщракването на ключалката, прилепи, разочарована, ухо към вратата и чу смеха му от другата страна.
Проклет дявол! Променливите му настроения щяха да я побъркат. В момента хуморът му й харесваше точно толкова, колкото и неговият темперамент. Да танцува за тях! Как не! Виж, на неговия гроб — може.
Таня се заразхожда из каютата. Усети се като за затворничка и я обзе отчаяние. Какво ще стане, ако не я пуснат да излезе, преди да са пристигнали в Ню Орлиънс? Тогава нямаше да има вече никакви шансове за бягство. Това беше истината.
Проклети да са тези четирима мъже! Но тя нямаше да се предаде толкова лесно, на карта беше поставена нейната свобода, мечтата й да бъде независима. Все трябва да има нещо, което още може да се направи… В края на краищата… Не, толкова далеч нямаше да стигне. Освен това, дори да преспи със Стефан, това не значи, че той ще почне да й се доверява, или ще й даде възможност да избяга. По-добре да се преструва, че се е примирила със съдбата си. Трябва да накара тези мъже да повярват — не, не и четиримата, само Стефан. Очевидно е, че той решава всичко, свързано с нея. Значи, трябва да спечели доверието му, да го убеди, че може да я пуска да излиза от кабината. Въпросът е само как да го постигне.