Погледът й падна върху куфарите, облегнати на стената. Неговите, навярно. Все ще е някакво начало ако приеме да носи дрехите му. Поне ще си избере чиста риза. Освен това не бива да се заяжда непрекъснато с него. Не бива да избухва при всяко споменаване на крале и брачни договори. Няма да е лошо освен това, ако той повярва, че Таня не знае да плува. Можеше да реши, че вече не го заплашва нищо повече от още една сцена за назидание на екипажа и пътниците.
Приближи с нежелание към куфарите. Имаше някаква интимност в това да облече нещо, принадлежащо на Стефан, нещо, което е докосвало тялото му. Би предпочела да не го прави, но днес не се изпълни нито едно нейно желание. Освен това собствената й риза беше неприятно мокра по вина на Стефан.
Неочаквано се изчерви при сломена за онова, което за малко не се случи в тази кабина. Щеше да е доволна, ако можеше да твърди, че е било най-ужасното преживяване през целия й живот, но нямаше да е вярно. Което си е право, уплаши се от гнева му, но истината беше, че никак не я заболя, когато легна върху нея. Друга работа, ако не беше спрял навреме. Но той не можеше да го знае. Беше убеден, че е курва, а за курвите това не е нещо необичайно.
Предпочиташе да забрави боя, който й дръпна Стефан, след като се отказа от първоначалното си намерение. Макар че от това детско наказание почти не я заболя. Няколко дена съответните места ще са по-чувствителни и ще избягва да седи, но нали можеше да е по-зле. Можеше да я напердаши с колана, или да я наложи с юмруци. На всичкото отгоре щеше да е напълно прав, защото беше нарушила обещанието си.
Нещо, което не разбра, беше държането му след побоя. Ако не се лъже, той искрено съжалява, че е бил толкова суров с нея. Опита се да се извини, опита се дори да я утешава — докато не разбра, че тя няма нужда от утешения.
Таня отвори с гримаса един от куфарите. Не беше много мило от негова страна, че я хвърли след наказанието направо на пода. Ех, не беше много мило и от нейна страна, да го блъсне в реката. Засмя се и съжали, че не може да види лицето му в мига, в който се е озовал във водата.
Взе да рови из куфара и откри куп любопитни неща, сред тях и някакви малки кутийки, които с голямо удоволствие би отворила, ако не би се почувствала като крадец. Затова издърпа първата риза, която й попадна, и затвори куфара. Ризата беше от бяла батиста и прекалено тънка, за да прикрие тялото й, дори ако падне на многобройни гънки. Разбра го, още щом я облече вместо мократа си риза. Пъпките на гърдите й прозираха през тънкия плат и понеже не носеше бельо, не можеше да използува ризата му като единствена дреха. Не беше носила батиста. Дебелият плат на нейните ризи прикриваше достатъчно добре гърдите. Необходимо й беше бельо, но не можеше да очаква да го намери в куфара на Стефан, нали?
Таня реши да потърси връхна дреха. Намери една от коприна и кадифе, в черно и сребърно. Беше навярно най-скъпата дреха, която беше виждала през живота си. Щеше да е по-добре да не я взема, беше прекалено разкошна за момиче като нея. Но нали Стефан й позволи. Ако се разсърди — негова си работа. Думите му, преди да излезе от кабината, бяха повече от недвусмислени. Щяла да му хареса повече само по риза, или направо гола.
Замисли се за странния хумор на Стефан и онова, което каза за нейния танц. Лошото й чувство към Стефан се възвърна и когато той влезе след няколко секунди в кабината, завари я нацупена. Погледът, който й хвърли, досипа сол в раната. В златистите му очи прочете, че той чудесно се забавлява. Добре, че не беше сам, иначе заричането да не се заяжда щеше да иде по дяволите, изместено от желанието да си отреагира. Но той беше със Саша, а ги следваше и върволица моряци, понесли кофи с вода.
Още няколко моряка довлякоха в кабината цинкова вана. Таня стисна зъби. Всичките й замисли и планове се оказаха излишни, пътният лист към свободата беше вече в ръцете й. Стефан е пожелал да се изкъпе в кабината, а това значи, че тя трябва да излезе. С придружител, естествено, но това не беше пречка. Трябва само да се добере до парапета и да намеря сгода да скочи във водата.
Докато приготвяха ваната, Стефан се приближи към нея и се залови да закопчава камизолата, която беше облякла. Тя отблъсна решително ръцете му и се закопча сама. Но си напомни, че е време да подхване хитроумните си маневри.
Нервираше я, че Стефан стои толкова близо до нея, но каза само:
— В куфара има толкова много дрехи, не е възможно всичките да са ваши. На вас ли да благодаря за тези, които взех, или на някой от останалите трима?
— Налага се да призная, че съм суетен, но и двата куфари са мои. Тъй че трябва да благодарите единствено на мен.