— Значи във втория куфар имате още дрехи? — изгледа го учудено Таня.
— Разбира се. Само че няма да ги нося в Америка. Тук много ще бият на очи. Вторият куфар трябваше да остане на кораба, който ни чака в Ню Орлиънс, но Саша живее с абсурдната мисъл, че всичко, което сме взели, трябва да ми е на разположение през цялото пътуване.
Ще бият на очи? Не посмя да попита за кораба в Ню Орлиънс, за да не избухне отново.
— Бих носил тези дрехи само в Европа, където благородниците не са нещо необичайно.
Само това липсваше! И Стефан ли е високомерен като Васили?
— Разбирам, не, нищо не разбирам — каза тя. — Значи, твърдите, че сте аристократ и имате благородническа титла?
— В Кардиния кралят избира за личната си гвардия представители на аристокрацията. За него е щастие, когато мъжете, удостоени с тази чест, са приятелите, с които е израснал.
— Значи вие и четиримата сте с благороднически титли? Каква е вашата, да речем?
— Ще постави ли титлата граф на прекалено голямо изпитание нежеланието ви да ми вярвате?
Всяка негова дума поставяше доверието й на сурово изпитание, но тя само сви рамене и каза:
— Любопитна съм да науча какво има във втория куфар.
— О-о, женското любопитство! — засмя се той — Добра причина да останете с нас.
Тази перспектива предизвика отново съпротивата на цялото й същество. Да се откаже от свободата, за да задоволи любопитството си? Той подиграва ли се? Но изглеждаше в добро настроение, а тя не искаше да го разваля. Беше изслушала брътвежа за благородническите титли, без да вдига поглед към него. Нейният трик успя и моментът беше добър за решителния удар.
— Не може да се каже, че ми давате право да избирам дали да остана с вас или не, но щеше да е по-поносимо, ако пътувахме по суша.
— Не мога да си представя…
— Мразя корабите — прекъсна го с престорен ужас Таня. — Навярно както повечето хора, които не умеят да плуват.
— Няма защо да се боиш от водата, Таня. През цялото пътуване ще бдя над тебе и бъди сигурна, че ще те пазя дори с риск за живота си.
С други думи, ако скочи във водата, той ще се хвърли след нея, за да я спаси. Галантно, наистина. Но при дадените обстоятелства, галантността му беше крайно нежелателна. Значи, трябва да е сигурна, че няма да, е наблизо, когато реши да скочи през борда. След няколко минути например, докато той се къпе.
Не издаде мислите си, когато каза:
— Благодаря ви, но ми се струва… Ех, известна увереност е все по-добре от нищо.
— Наистина ли се боите от водата? — попита той съчувствено.
— Чувала съм, че на параходи като този чисто ставали експлозии, особено когато капитаните бързат да стигнат целта си. Но нашият не бърза чак толкова, нали?
— Ако се окаже, че бърза, ще го накарам да премени решението си. Сега спокойна ли сте? — Съмнението в погледа й го накара да се засмее. — Виждам, че не ми остава нищо друго, освен да ви отвлека от подобни мисли. Давате ли си сметка, че сте достойна за възхищение в тези мръсни одежди и с тази рошава коса, с ризата, провиснала като нощница и с окаяното личице? Защо гледате мрачно? Може би предпочитате да не изглеждате достойна за възхищение?
Този род приказки й бяха неприятни и тя му го показа, като вдигна колана си от пода и си го върза а кръста. Но с косата не можеше така лесно да се прави. Когато прокара през нея пръсти, откри само две фиби.
— Саша! — извика с победен глас Стефан. — Струва ми се, че нашата Таня има нужда от четка за коса.
После се обърна и почна да издърпва ризата си от панталона с явното намерение да я съблече. Междувременно бяха напълнили ваната и в кабината беше останал само слугата Саша.
Когато Стефан съблече ризата през глава, Таня впери омагьосан поглед в широкия мъжествен гръб. Кожата му беше с цвета на тъмен бронз, а под нея ясно се очертаваха мускулите. Саша, който й подаваме четката, трябваше да се изкашля, за да привлече вниманието й. Сякаш събудена от сън, Таня пое четата и обърна гръб на цялата сцена.
Да наблюдава Стефан, докато се съблича, това беше…
Последното, което видя, беше как разкопчаният колан пада на пода до ризата. Той се събличаше. Наистина се събличаше и, изглежда, изобщо не го интересуваше дали тя го гледа, или не.
— Не смятате ли, че трябва да изчакате да изляза от кабината, преди…
— Не.
И това е всичко? Чисто и просто „не“? Тя тръгна с бързи крачки към вратата. Но веднага бе спряна.
— Къде искате да отидете, Таня?
Нямаше желание да го вижда още веднъж съблечен.
— Просто ще изчакам вън, докато се изкъпете — предложи тя.