— И дума да не става. Не вярвам, че просто ще чакате.
— Виж ти, значи не мога никъде да отида? Параходът е в средата на проклетата река. И въпреки това не мога да изляза от тук? Защо не извикате някой от тримата да ме пази, щом смятате, че е необходимо. Аз просто не мога да остана тук, докато вие… докато вие… Не е прилично. Противоречи на морала, особено на вашия.
— Възможно — призна той. — Но сме принудени от обстоятелствата да направим изключение. И не ме убеждавайте, че видът на гол мъж ви притеснява кой знае колко. Какво е прилично и какво не — за това ще разсъждаваме в Европа, където тези неща имат значение.
Стефан обиждаше и страната й, и нея. Получи и категоричен отказ да напуска кабината. Но в момента вратата сигурно е отключена. Значи, може чисто и просто… Но кого се канеше да измами? Нали ще й вървят по петите. Дори да скочи във водата, Стефан ще е толкова наблизо, че планът й ще пропадне. Ще изгуби вече наистина единствения си шанс, защото след подобен опит няма да имат и капчица доверие в нея, каквото и да каже, или да направи. За нещастие той и сега не й вярва, иначе нямаше така категорично да й нареди да остане в кабината.
Налагаше се да поизчака свободата си и момент, в който Стефан да не е до нея. Нощем шансовете й положително щяха да са по-големи, защото щеше да им е по-трудно да я уловят в тъмното във водата. Не бе изключено и да решат, че е потънала. В този случай единствената й грижа щеше да е дългият път до вкъщи.
Ако иска да се преструва, че най-сетне се е примирила, трябва да си направи оглушки за обидното предположение, че е свикнала да гледа голи мъже. Не й остава и друго, освен да приеме, че Стефан ще се изкъпе в нейно присъствие. Първото й се струваше по-лесно от второто.
Залови се да разчесва енергично косата си и спря чак когато до ушите й стигна звукът на разплисквана вода. Бузите й пак пламнаха, а това отново я вбеси. Защо ще й е криво, че тъкмо той седи гол във ваната?
— Ваше височество!
С крайчеца на окото зърна ръката на Саша, която й подаваше кожена ивичка, да си върже косата. Пое я и не поправи обръщението му, а стисна устни. Щом са научили и слугите да се преструват, значи твърдо са решили да не се отказват от театрото си. Отново се запита, дали някъде на борда на „Лорелай“ не са скрили още момичета. Момичета, които вярват, че са обещани на прекрасния Васили. Но с какво е заслужила щастието този дявол тук да върви по петите й, за да я пази? Навярно му поверяват най-непокорните, а тя от самото начало си беше показала рогата.
Отново я обзе гняв срещу съдбата, която я бе сполетяла без вина. Стоеше сега като последна глупачка насред кабината с гръб към Стефан. Добре де, край. Ако иска да я изкара от равновесие с голотата си, тя ще обърне листа. Да го видим каква ще я запее тогава.
Приближи се бавно към креслото, седна и се загледа неприкрито в Стефан, продължавайки да си разчесва косата. Той седеше във ваната, съвсем гол. Ех, голи мъжки гърди беше виждала. Една нощ в близкия бардак избухна пожар и момичетата избягаха на улицата заедно с клиентите, в доста оскъдно облекло. Гледката предизвика неописуемата радост на съседите. Но Стефан във ваната, в това нямаше нищо комично… Или, може би, съвсем мъничко. Ваната беше кръгла и малка, та му се налагаше да се сгъва като дюлгерски метър. За да се побере, беше вирнал колене до брадичката. В момента Саша изливаше от кофата вода върху измитата му коса, а Стефан още не беше разбрал, че тя се забавлява, като го гледа.
Дори гол си беше все същият тъмен дявол. Наистина, коленете му бяха много по-светли от гърдите, доказателство, че тенът му се дължеше и на слънцето. Тялото му беше слабо окосмено, като се изключи къдравото черно руно, образуващо на гърдите му едно „V“. Таня гледаше белезите по лицето му, почти неразличими от такова разстояние, и се опитваше да извика в себе си отново състраданието, което изпита, когато ги видя за пръв път. Но не успя. За времето от първата им среща досега този мъж беше проявил такава необузданост, че вече не можеше да събуди симпатиите й.
Саша му подаде пешкир да си избърше лицето. Миг по-късно Стефан се опита да открие Таня на мястото, на което беше стояла допреди малко. Необходима му беше част от секундата, за да обърне глава, и да я открие в креслото. Вдигна вежди, когато разбра, че тя го наблюдава. Засмя се, когато Таня издаде смущението си. Но тя запази сериозност. Стефан се изправи. Беше уверена, че ей сега ще припадне, но такова щастие не й беше отредено.
Всемилостиви Боже, та той беше олицетворение на мъжествеността, първична и дива. Тялото му беше толкова силно, беше наистина великолепно. Беше широк в раменете, тесен в ханша, с издължени бедра. А коренът на мъжката му сила… Тя затвори очи. Стефан отново се разсмя, със смях, който дълбоко я засегна. Беше си въобразила, че този път тя ще води играта, както тя реши и ще го обърка. Изглежда, и той си помисли нещо подобно, защото каза: