— Дойде ли вашият ред за баня, принцесо, аз няма да проявя свенливост.
По всяка вероятност тя нямаше скоро да се изкъпе…
17
По-късно Таня не можеше да си спомни как беше издържала следващия половин час, докато Саша обличаше Стефан и се въртеше около него на пета. Повечето време тя свеждаше поглед, или го вперваше в дребничкия слуга. А той, макар и с цяла глава по-нисък от нея, се оказа ужасен тиранин.
Стефан му беше заповядал да говори в нейно присъствие само на английски и когато Саша се разбъбри, върху Таня се изля поток досадни оплакващия, каквито можеше да си позволи само слуга, който е от години при господаря си. Стефан свиваше рамене, изобщо не го слушаше, или го вземаше на подбив и тогава разговорът ставаше много любопитен за нея. Не допускаше, че човек високомерен и капризен като Стефан, може да си прави и безобидни шеги. Чувството за хумор просто не се връзваше със сатанинския му характер. Но не го ли заподозря днес в желание да се шегува и с нея? Трябваше ли да източи такава възможност, само защото й се струваме неправдоподобна?
Не беше доволна, че го е видяла и в по-различна светлина, че сега знае: той може да има слабост дори към един слуга. Мразеше веселия му смях, защото, чуеше ли го, сърцето й подскачаше, независимо от това дали той я гледа, или не. Не беше безукорно красив като Васили, но колкото по-дълго го гледаше, толкова по-привлекателен й се струваше. А тъкмо това, кой знае защо, най-много я ядосваше. Предпочиташе отношенията им да си останат черно-бели: насилник-пленничка и нищо средно. Въпреки че не беше забравила нито целувките му, нито чувствата, които те събудиха в нея. А сега изведнъж — голото му тяло… То можеше да измести дори жаждата й за свобода, ако не се отърве час по-скоро от този мъж.
Таня въздъхна с облекчение, когато го видя облечен. Кафявият панталон му стоеше като излят. Според нея беше дори прекалено впит. Безукорната кройка на тъмнозелената връхна дреха беше сякаш предназначена да подчертае съвършената му фигура. Ризата с басти на маншетите приличаше на тази, която тя си бе избрала, но камизолата му от везана жълта коприна беше по-скромна от нейната и не толкова фантазе. Простотата й беше компенсирана от нехайно, артистично вързана червена кърпа. За завършек Саша донесе един яркочервен цилиндър и цели двайсет секунди упорито го наглася върху черната грива на приятеля си.
Облеклото подсказваше недвусмислено, че Стефан се кани да напусне кабината и Таня искаше само той да го направи час по-скоро. Но дори вече напълно готов, той не я оставя на мира, а се приближи към нея с огледало в ръката. Таня се вцепени при мисълта какво може да означава това. Предположенията й се оказаха близки до истината.
— Или измийте грима, или го възстановете — каза той и пусна кръглото огледало в скута й. — Изберете едното, или другото, преди да отидем да вечеряме.
Наистина ли й предоставяше избора? Е, не, беше си чисто и просто заповед, та макар и произнесена кротко. Тя мразеше заповедите, а сега просто не можеше да ги понася.
Искаше да му върне огледалото и да го посъветва какво да изправи с него, но видя отражението си и едва не прихна. Беше й казал, че изглежда като мърляво бостанско плашило и се беше изразил твърде меко. Изглеждаше, сякаш си беше пъхнала лицето в комин и го беше поръсила със студена пепел. Ако си наплеска лицето със сажди и ги поразмаже с пръсти, ефектът ще е същият. По брадичката, за която Стефан я беше хващал, по бузите и челото, което беше опирала в гърдите му, навсякъде личаха по-светли петна. Но как да си оправи грима без пудри и кремове? Ще се опита поне — реши Таня. Още не искаше се откаже без бой от маскарада си. Дори и както изглеждаше сега, възбуждаше Стефан и предизвикваше желанието му. Какво ли щеше да стане, като я видеше без грим? Сатанински глас й подсказваше въпреки всичко да се откаже от маскарада. Някакво кокетство, каквото не й беше присъщо. Таня побърза да запуши устата на този глас.
— Сега добре ли е? — попита тя, след като се постара да размаже за няколко секунди останалия над веждите дебел слой боя по избледнелите места и да изравни тена си.
— Значи, пак уморената дърта вещица? Мърлявото бостанско плашило сякаш повече ми харесваше.
Таня стисна зъби, за да възпре неудържимото желание да сложи край на маскарада. Беше станал достатъчно подозрителен. И все лак по-добре подозрение, отколкото неопровержимо доказателство. Таня устоя още веднъж на изкуплението и смени темата.