— Добре ли чух? Отиваме да вечеряме?
— Ако не предпочитате да донесат храната тук?
— О, не — побърза да го увери, по-скоро изненадана, че толкова скоро ще й позволят да напусне кабината. — Не се ли боите, че мога да склоня някого да ми помогне? Да речем, капитана?
— Само ще затрудните и себе си, и него.
— Каква отвратителна лъжа сте му разказали за мен? — попита тя, присвила зелените си очи.
— Нищо, което да възбуди въображението му. Вие сте моя жена и сте се опитали да ме напуснете. Изоставили сте не само мен, но и две дечица. Ако се опивате да разкажете някому нещо друго, няма да срещнете капчица съчувствие.
Той се засмя, за да й покаже, че предвижда силата на гнева й. Тя попита само:
— Толкова ли се налагаше да ме превръщате в коравосърдечна майка? Или си помислихте, че никой няма да ме упрекне, че съм напуснала вас?
Очите й хвърляха искри, но той остави думите и да му минат покрай ушите. Само се позасмя, хвана я за ръката, накара я да стане и я побутна към вратата.
По пътя към трапезарията Стефан подхвана същата тема:
— Какво е отношението ви към децата, Таня? Ще очакват от вас да подарите на краля поне един наследник.
— Мисля, че той самият е на друго мнение — изсумтя тя. — Изобщо няма намерение да ме докосва. За което съм му безкрайно благодарна.
— Повечето жени обожават Васили. Надявах се, че мисълта да се омъжите за него, ще ви допадне.
— Далеч сте от истината.
— Ако имахте право да избирате?
— За втори път ми поставяте този въпрос. Нима имам избор?
Той не отговори. Бяха стигнали до трапезарията, доколкото можа да види през отворената врата, не много просторно, но уютно помещение. Серж и Васили вече бяха там. Лазар, изглежда, още се оправяше след принудителната баня в реката. На тяхната маса нямаше други девойки, но това не я учуди. Ако на парахода имаше момичета като нея, четиримата нямаше да допуснат те да се срещнат тук и да сравнят чутите вълшебни приказки. Логично, нали?
Стефан застана на прага и задържа Таня за лакътя.
— Говорехме за бебета — напомни й той.
— Вие говорехте, не аз.
— Още не сте ми казала какво е вашето отношение.
— Боя се, че не съм мислила по този въпрос, защото никога не съм искала да се омъжвам.
— Но при новите обстоятелства?
— Нали зная, че Васили твърдо е решил да не споделя леглото ми. Тъй че, не мога да си представя как… И таз добра, нима ми подсказвате, че и незаконородено дете може да стане престолонаследник?
— Не, аз само предположих… Хайде, забравете какво съм ви казал.
Стефан млъкна и я поведе към трапезарията. Таня то погледна крадешком и разбра, че е не само разстроен, но кой знае защо, и ужасно ядосан. Това пък как да го изтълкува? Едва ли беше нова роля. Щом й разрешаваше да вечеря в трапезарията, значи щеше и да обядва там, а това беше сега единственото, което я интересуваше — новата възможност да избяга.
На вечеря се държа пределно сдържано, не подхвана кавга, не направи хаплива забележка, дори на все така нетактичния Васили. Таня имаше чувството, че е извършила същински подвиг. Успя дори да не обръща внимание на презрителните погледи, които й хвърляха другите пътници. Не знаеше дали причината беше разпространената от мъжете невероятна история, или неженственото й облекло — и едното, и другото беше предостатъчно, за да я изложи в очите на присъстващите.
Сега Таня се забавляваше, наблюдавайки как всички жени в трапезарията се мъчеха да привлекат с погледи вниманието на Васили. Усилията им не спираха. В това отношение Стефан се оказа прав. Изглежда, много жени наистина бяха готови да обожават Васили. Поне докато не опознаят по-отблизо този отвратителен, високомерен фукльо.
По време на вечерята Васили се оказа наистина плътно обсаден. По всяка вероятност някои жени бяха изтръгнали от капитана допълнителни сведения за него. Клетият беше така яко притиснат, че Таня се отказа да изрежда на висок глас недостатъците му, въпреки че тъкмо сега имаше добра възможност. Благоволението на Стефан, който й позволи да отиде сама до тоалетната, когато му обясни в коридора, че това й се налага, Таня си обясни със своето мълчание в присъствието на капитана. Забеляза, че Стефан кимна все пак на Серж да я последва на подобаващо разстояние. Да знаеше, че умее да плува, Стефан нямаше да й позволи и толкова свобода.
Дискретното присъствие на Серж на палубата нямаше да попречи на плана й, той не беше толкова близко, че да я задържи. На Таня й остана дори време да избере подходящо място, от което да скочи, още един плюс за нея, защото различи в тъмното, че параходът наближава завой. Ако успее да скочи малко преди него, „Лорелай“ щеше да е вече невидим и далеч, дълго преди тя да стигне брега. Никой нямаше да я види как излиза от водата, ако в тъмното изобщо можеше да се различи нещо.