Твърдението, че не умее да плува, беше най-изтънчената лъжа през живота й, заслужаваше да бъде потупана по рамото. Само да открие най-сетне проклетата тоалетна.
18
Щом Таня излезе от трапезарията, Лазар се облегна на стола и попита уж случайно:
— Стефане, мислиш ли, че е разумно да я пускаш да се разхожда сама?
— Серж ще я държи под око — отговори Стефан без капчица загриженост.
— По-добре да я държи за ръката, най-добре — завързана със синджир. — В сърдитата забележка на Васили прозвуча, много по-силно недоволство, отколкото в тази на приятеля му. Предложението не доведе до сериозно обсъждане, но Лазар намери за необходимо да обърне все пак вниманието на Стефан върху обстоятелството, че ще трябва по-малко от секунда, за да скочи през борда.
— Поне тази грижа ни е спестена — отвърна Стефан. — Тя не умее да плува.
— Кой те излъга?
Въпросът понамали увереността на Стефан, а възникналото съмнение събуди позаспалия му инстинкт. Той скочи с ядно проклятие и изхвърча от трапезарията. Преди да го последват, Лазар и Васили размениха бърз поглед.
Серж тъкмо палеше угаснала цигара, когато го откриха на слабо осветената палуба.
— Къде е тя? — Стефан искаше да знае само това.
Серж кимна към една врата, която тъкмо се отваряше. Не им остана време да изпитат облекчение от това, че Таня още е на парахода, защото в същия миг пред очите им се мярнаха два бели крака — беше напъхала полата си в колана и сега тичаше към парапета, прехвърли се през него и със силен и ловък скок се намери във водата точно пред колелото.
По-късно Стефан беше готов да се закълне, че в този миг сърцето му спря да бие от страх и ужас. Наведе се над парапета, дано може да се увери, че момичето не е било всмукано от огромните странични лопати, пенещи водата откъм тази страна на парахода, че не е било разкъсано на парчета. После изведнъж съобрази, че тъкмо заради колелата, които увеличаваха още повече скоростта на парахода надолу по реката, Таня трябваше да е вече зад „Лорелай“. Можеше да е тежко ранена, дори мъртва, или плуваше към брега. Изключваше възможността да се е удавила, защото видя колко майсторски изпълни скока си с главата напред. Неговият скок през борда беше далеч не толкова красив.
Тримата мъже край парапета стаиха дъх, докато се убедят, че Стефан се е изтръгнал от всмукващата пяна до колелото.
— Изключено е да продължим спокойно за Ню Орлиънс и там да чакаме Стефан, нали? — прекъсна мълчанието Васили.
Серж бавно поклати глава. Лазар се засмя. Васили изпъшка. След миг още три сенки потънаха във водата.
Таня се измъкна на брега и пое дъх. Плуваше добре, но не беше се опитвала да го прави с ботуши и сигурно повече нямаше да опита. На всичкото отгоре трябваше да се бори с течението. Мускулите й стенеха от свръхнапрежението, а ръцете и краката й трепереха. Сега не би могла да хукне да бяга, дори животът й да е в опасност.
За щастие не й се наложи. Бърз поглед през рамо я увери, че „Лорелай“ е изчезнала зад завоя, точно както беше предвидила. Не различи нищо и във водата, нямаше и високи вълни. Беше много тъмно, защото луната и звездите бяха зад облаци. Още едно предимство за нея, ако някой се опита да я „спасява“. Още докато скачаше, реши да изчака параходът да я отмине и да заплува към противоположния бряг, а не към този, откъм който бе скочила.
Ако има късмет, Серж още не е забелязал бързото й изчезване. Пък и трудно си го представяше как се хвърля във водата да я спаси. Навярно е изтичал за Стефан, а докато той хвърли дрехи и ботуши, за да се опита храбро да я спаси, тя отдавна ще е „потънала“. Надяваше се, че така ще си помислят. И все пак беше само предположение, а тя не искаше да допусне за втори път непредпазливост. Няколко минути почивка, после ще тича с все сили, за да се отдалечи от брега. Имаше още едно предимство пред преследвачите си, дори ако Серж веднага е скочил в реката. То беше в разстоянието, изминато от парахода между нейния скок и този на някой от мъжете, защото „Лорелай“ беше продължил пътуването си надолу по реката. Сега се помъчи да чуе всичко онова, което не можеше да види. Освен тежкото й дишане, единственият шум беше успокояващото бълбукане на водата край брега. Изведнъж чу мъжки глас.
Беше неясен, но приличаше на вик. На такова разстояние не можеше да определи. Може да беше и вятърът, но Таня не искаше да рискува. Измъкна се от тинята и се повлече край брега. Трябваше да си наложи да не се паникьосва и да не хуква презглава към храсталака, така щеше да издаде къде е.