Не беше свършил, а Таня не вярваше на ушите си. Значи гневът му е от грижа за нея? В думите му имаше толкова страст, че не можеше да се съмнява, не е нова уловка, наистина се е тревожел за нея. Невероятно, смешно, но изведнъж се почувства виновна. Въпреки убеждението, че Стефан не е нищо повече от отвратителен доставчик на проститутки. Или поне крадец, чиито мотиви можеха да са само гадни. Но нали само преди секунди не мислеше така. Тогава мислеше само за невероятните, неизпитвани чувства, които бе събудил в нея и продължаваше да събужда, защото пръстите му още бяха в нея.
Съмняваше се дали, за разлика от нея, той си даваше сметка за това. Щеше да й е много мъчително да разговаря с него сега, но трябваше да му напомни, че като недоброволен член на малката им група, има пълно право на поне един опит за бягство, по какъвто и да е начин.
— Защо мълчите? — попита той.
Имаше чувството, че очаква тя да се извини. Само това липсваше. Да си чака.
С усилие изрече, сякаш разсеяно:
— Да ви призная, че ако се налага да прекося с вас целия океан на път за вашата измислена Кардиния и ако всеки път, когато някой ви ядоса, трябва да очаквам да ме нападнете, честна дума, ще полудея. Какво правите, ако наблизо няма жена, върху която да се нахвърлите?
— Чакам, докато намеря. — В отговора му се долавяше самодоволство, но в гласа му прозвуча колебливост, когато добави: — Причиних ли ви болка, Таня?
— Много подходящ момент за размисли над този въпрос — измърмори тя. — Е, поразмина ли ви се?
— Изглежда, още не.
— Но поне с целувките приключихме, нали?
— О не, с тях не!
Като спомена целувките, изглежда му напомни къде са му пръстите и той отново ги раздвижи.
— Не можете да вършите две неща едновременно — изпъшка мъчително Таня.
— Разбира се, че мога.
Този път беше сигурна, че я дразни, беше съвсем ясно, че се забавлява. В тъмното не го виждаше, но беше сигурна, че се е ухилил до уши. Беше й всъщност все едно. Новата смесица от чувства я възбуждаше, но същевременно я караше да се отпусне, парализираше съпротивата й. А тя трябваше да се бори, да му устои и Таня успя да го стори.
— Вече не ми се сърдите, нали, Стефане, хайде, оставете ме да стана.
Той изобщо не помръдна.
— Изглежда, не сте ме разбрала, малка Таня, ако смятате, че трябва да съм ядосан, за да пожелая да ви любя. — Главата му отново се наведе към нея, сега устните му галеха бавно бузата й чак до ухото. Тръпнеща под топлия му дъх, тя го чу да й шепне: — Желаех ви миналата нощ, пожелавах ви толкова пъти днес, а в този миг повече от когато и да било. Кажете ми, че искате да ви любя, Таня, поискайте го от мен.
Този дявол не признаваше половинчати работи. Искаше тя да го подкани? Откровено казано, неговите думи я зарадваха. И все пак, какво да му каже?
Още миг и Таня щеше да разкрие чувствата си, но силен шум предупреди и двамата, че вече не са сами. Стефан изпъшка, целуна я по бузата и се изправи. Гласът му прозвуча неприязнено, когато се обърна към появилия се не навреме приятел:
— Признавам, че верността към мен, с която наскачахте в реката, ми стопли сърцето, но сега съм готов да ви пратя по дяволите. Принцесата би искала да остане известно време необезпокоявана, тъй че застани веднага с гръб към нея.
Тя се смути и отново пламна. За разлика от него, беше забравила мъчителното обстоятелство, че е съвсем гола. Той седна, свали небрежно връхната си дреха, а когато и тя седна, хвърли й я в скута. Таня се пъхна вътре и въпреки че платът беше все още доста влажен, наслади се на топлината, оставена от тялото му. Като единствена дреха камизолата не беше достатъчна, защото имаше само няколко копчета на гърдите. На Таня първото копче й идваше на пъпа. Но дрехата поне й стигаше до коленете. Щеше да свърши работа, особено ако я придържа отпред с две ръце.
Шумът откъм храстите се засили и двамата мъже се приближиха към тях. Таня разбра кой я е открил, защото чу гласа на Лазар:
— Насам, насам! А после друг глас попита:
— Ти намери ли Стефан?
— Да-а, а пък той е спипал нашата малка рибка.
Малката рибка направи гримаса, която в тъмното никой не можеше да види. Питаше се дали не може съвсем тихичко да се измъкне, докато мъжете още се викаха един друг. Една ръка, която също не беше видяла, й помогна да се изправи на крака и остана на лакътя й, за да я откаже от подобни намерения, тази нощ нямаше да избяга още веднъж. Стефан сигурно щеше да намери начин да й попречи. Но утре…