20
Таня от години не беше спала на открито, но въпреки това главата й беше замаяна, когато се събуди и усети влажния мирис на реката. Беше свикнала да отваря очи с бистра глава и ясни усещания. Добс я беше научил на това, защото сутрин биваше най-капризен и най-често тогава й удряше по някой шамар, ако не разбере заповедта му и не я изпълни на часа.
Сега се замисли за Добс и си представи какво е станало вчера, в късния следобед, когато се е събудил, а тя не е дотичала при първия му вик, нито при третия, четвъртия, както се беше случвало напоследък все по-често, защото беше утвърждавала все повече независимостта си. Кой ли е отворил вместо нея „Харема“? Джереми? Но него го биваше само да стои зад тезгяха и да налива напитки. Не беше свикнал даже да прави поръчките, за да си попълва запаса.
В главата й списъкът на всичко, онова, което трябваше да се свърши в кръчмата, ставаше все по-дълъг и нито Джереми, нито Аги можеха да я заместят. Нямаха и танцьорка, поне докато заздравее кракът на Ейприл. Една-две вечери можеха да изкарат и без танц, но после новината щеше да плъзне и клиентелата чувствително да намалее.
Обзе я паника, като си представи, че кръчмата, от която щеше да си изкарва хляба, ще западне само защото нея я няма и няма кой да се грижи за всичко. „Харемът“ щеше, може би, дори да затвори врати, или, още по-лошо, Добс можеше да намери друг кръчмар. Това принудително отсъствие можеше да съсипе бъдещето й. Стефан заслужава да се пържи в ада, задето я намери.
През нощта се бяха върнали до мястото, където тя беше оставила дрехите си. Тя и Стефан избързаха наред, за да има време да се преоблече, преди да са дошли останалите. После Стефан реши тъкмо там да прекарат нощта. За голямо нейно разочарование той сложи още един пост и до разсъмване четиримата се сменяха да я пазят. Надеждата й да се измъкне, дето спят, угасна. Нямаше с какво да запалят огън, нямаха и завивки, за да се стоплят, наложи й се да спи с връхните си дрехи, а мъжете се съблякоха почти голи и проснаха дрехите си да съхнат по околните храсти.
Таня се надяваше, че ще имат свян и сега, на светло, ще се облекат. Още не беше поглеждала към тях. Беше се преобърнала насън по корем и там, където беше лежала върху тях, дрехите й още бяха влажни. Мъжете бяха будни. Приказваха си тихичко и пак на чуждия език, тъй че не си направи труд да се вслушва.
По всяка вероятност крояха планове и се съветваха в каква посока да поемат. Питаше се, дали познават местността, след като и тя не познаваше този бряг на реката. Всъщност не се ориентираше и на другия, ако беше по-далечко от Натчез. Но в момента това не беше нейна грижа. Единственото, което я интересуваше, беше да намери нова възможност да се отърве от тези мъже. На практика невъзможно, защото бяха загубили всяко доверие в нея. И четиримата нямаше да я пускат на повече от крачка разстояние.
Най-сетне се реши да се обърне и да седне. Видя ги и четиримата близо до водата. Васили и Серж бяха седнали на един дънер и Васили се опитваше да избърше с кърпа тинята от ботушите си. Лазар клечеше и съсредоточено броеше пари. Значи някой от тях е носел малко, когато се е хвърлил във водата. Стефан стоеше с лице към реката, навярно с намерение да маха на параходите. Таня можеше да им обясни, че това е най-сигурният начин да бъдат ограбени и дори убити от нехранимайковци, от каквито напоследък гъмжи по Мисисипи. Само много отчаян човек може да се реши на такова нещо. Впрочем, поне засега причини за отчаяние имаше тя, а не спътниците й. Що се отнася до крадците и убийците по Мисисипи, мъжете, които я отвлякоха, са им лика прилика. В края на краищата и те не са честни и почтени хора — помисли си мрачно Таня.
С движенията си беше привлякла най-напред погледа на Серж, а после и този на Лазар. Усети, че не откъсват от нея очи и провери дали дрехата прикрива добре гърдите. Когато се обърна, вече спокойна, към мъжете, установи, че и Васили е вперил поглед в нея и изглежда изненадан, едва ли не потресен. Какво, по дяволите, означаваше пък това?
— Да не би през нощта да ми е поникнала втора глава? — попита ядосано.
Като чу гласа й, Стефан също се обърна и от устата му се изтръгна ругатня, която я опари. Но в същия миг Лазар високо се разсмя, а Серж се заусмихва. И тримата я зяпаха все така втренчено, сякаш бяха видели нещо невероятно. Обикновено Таня схващаше бързо, но от години така беше свикнала да е всякога добре маскирана, та дори само за пред Добс, че не се сети веднага водата беше измила и последната следа от нейния грим. Като си спомни, че предишната вечер се беше мила и трила в реката от глава до пети, повтори, макар и нечуто, Стефановата ругатня. Толкова беше сигурна, че повече няма да им падне в ръцете. А виж ги ти сега как реагират! Гледаха я втрещено, а на нея й идеше да вие.