Мълчанието не трая дълго. Лазар овладя пристъпа си на смях и каза, сякаш на себе си:
— Предполагахме всъщност, че изглежда добре. Майка й — прочута австрийска хубавица, бащата — един от най-представителните мъже на Кардиния. Тъкмо това тук очаквахме да видим, а не безцветната дърта развалина, в която се беше превърнала с помощта на малко боя. Пък и нали Стефан ни предупреди, че тя не е онова, за което се представя.
— Очаквах по-лошо, не по-добро — каза Васили.
— А това тук е просто „по-добро“, така ли? — засмя се Серж. — От цяла Европа ще се стичат да я видят, особено като се разчуе, че е надминала дори майка си по хубост. Само като си помисля, че я съжалявах…
От две гърла се изтръгна толкова силна задружна кашлица, че Серж веднага се усети и млъкна. Стефан, който дотогава не беше казал нито дума, тръгна бързо към Таня, помогна й да стане.
— Въпросът е само — изрече той достатъчно студено, за да не се учудят и на следващите му думи — въпросът е защо й е трябвало на една проститутка да крие лице, което може да й донесе цяло състояние?
Гарантиращото цяло състояние лице пламна и това разгневи Таня повече от обидата. Умираше от яд, че се изчервява всеки път, щом някой от тези мъже реши да й демонстрира презрението си. Но нямаше начин да спре потока от обиди, с който я заливаха, и най-добре беше да не им обръща внимание. Не разбираше защо беше станала толкова чувствителна към думата проститутка, сякаш не бяха я наричали и по-зле. Беше станала дебелокожа и ругатните минаваха край ушите й. Ако се налагаше да прекара та макар и още един ден в компанията на четиримата, трябваше да си сложи броня, или да започне да им се отплаща със същата монета.
Тъкмо в този миг ужасно й се искаше някак да отмъсти. И макар въпросът да беше реторичен и никой да не очакваше от нея отговор, даде им го и то с хапливо-сладка усмивка:
— Аз съм само една, Стефане, та нямаше да ми стига времето при толкова клиенти да обслужвам всички, които би привлякло лицето ми.
Беше невероятно, но той пребледня като платно, а после бързо й обърна гръб. Беше сигурно, че този път той се изчерви. Едно на нула за тебе — каза си Таня. — И, може би, няма да е чак толкова трудно да им се отплащаш със същата монета.
Сега чу един глас зад гърба й да казва:
— За Бога!
И друг:
— Стефане, защо не мислиш преди да приказваш!
Казаха го, дори без да виждат лицето му, на което беше изписана ярост. Мъжете явно очакваха нейните думи да го вбесят. Но защо? Какво го засягаше, че тя се съгласява с мнението на тези мъже за нея? Да беше казала истината, Стефан сигурно пак щеше да се ядоса. Може би си струваше следващия път да опита.
Засега се помъчи преди всичко да не му обръща внимание. Дали нямаше да й налети, както му беше навик? Изглежда, не в присъствието на приятелите си, защото той повдигна с един пръст брадичката й, а златистите очи се впиха в лицето й, сякаш искаше да запечата в паметта си всяка негова чертичка.
Тя знаеше какво вижда Стефан, или си въобразяваше, че знае. Всъщност отдавна не се беше оглеждала на по-ярка светлина. Но и сега да беше се огледала, нямаше да види същото, което виждаше той: гъсти мигли засенчваха очи с приказно красива форма, без дебелия слой сива пудра те изпъкваха и изглеждаха светли и сияещи, кожата беше нежна като листенце на цвете, тенът й прасковен, а изписаните вежди катранено-черни, като косата. Високите скули издаваха аристократичен произход, а изкусителните възпълни устни — сладострастие. Брадичката говореше за сила и упоритост, както и леко вирнатото носле, благодарение на което не изглеждаше високомерна. Неговите очи виждаха лице толкова очарователно, че не би могъл да го опише нито един, та макар и най-изкусният поет. Само че на него в това лице не му харесваше нищо. Таня го долавяше инстинктивно, но не можеше да проумее защо. Вчера, докато беше все още толкова непривлекателна, Стефан я беше пожелал и то, както сам каза, не веднъж. Наистина ли вече не я желаеше? Да полудее човек! Защо не си изми по-рано лицето?
Той престана да изследва лицето й, после заяви с престорено равнодушие:
— Разбирам мисълта ви, Таня. Щяха да стоят пред вратата ви на тълпи, така ли? Но може би щяхте да обслужвате по няколко наведнъж?