22
Беше се почти стъмнило, когато Стефан ги поведе встрани от шосето, да потърсят място за пренощуване. Преди малко бяха минали край плантацията, където биха им дали подслон, но нито един от четиримата не предложи да поискат гостоприемство. Таня заключи, че тя е причината мъжете да предпочетат неудобния къмпинг на открито. Не знаеха какво може да направи в присъствието на други хора, по-точно изобщо й нямаха доверие. Отказано й бе категорично, дори когато поиска да се отдалечи за няколко минути сама в храсталака.
Между вещите, купени в плантацията, имаше и въже. Навярно идея на Стефан, защото той върза единия му край за ръката й и хвана другия, преди да й разреши да изчезне от погледа му. Имаше още едно условие: тя трябваше през цялото време да говори, да пее, или да бръмчи. Нейна работа по какъв начин ще показва къде е, важното е да я чува. Таня му заяви, че прекалява, но изпълни условието, беше й пределно ясно, че в противен случай ще нахълта подире й в гъсталака.
Реши да брой на висок глас и се върна преди да стигне до петдесет, изобщо не се замисли дали да не отреже въжето, въпреки че би имала време. Не, не докато всички са будни и бдителни. Но през нощта би се опитала да избяга. За предпочитане на кон, ако успее. Още не беше решила как точно. Възпираше я ясното съзнание, че ще се наложи да нарани сериозно мъжа, който ще е на пост. Серж или Лазар? Не би било редно да нарани някой от тях, защото те само изпълняваха заповедите на двамата братовчеди. Васили? Не би имала скрупули. Стефан? За него не беше съвсем сигурна.
Когато излезе от храсталака и Стефан хвана ръкава й, за да развърже въжето, другите вече бяха проснали дюшеци върху тревата, Серж тъкмо палеше огън, а Лазар разопаковаше донесената от плантацията храна — свински бут, сладки картофи и няколко вкусно миришещи хляба. Имаха провизии за цяла седмица, бяха купили и кухненски съдове, и пушки, за да могат да си набавят прясно месо. Но, както се разбра от разговорите, бръмчели край ушите й през целия ден, никой от мъжете не знаеше да готви. Питаше се колко скандала да вдигне, преди да склони да поеме тази задача. Най-добре нито един. Защото утре просто няма да е с тях. Да им готви — как не! Ще направи всичко, да не се стига дотам.
Мъжете насядаха по наредените край огъня дюшеци. Таня забеляза, че нейният беше много, много близо до този на Стефан. Тъкмо седнаха и той я помоли да танцува за тях. Беше толкова неочаквано, че в първия миг Таня онемя. През целия ден този мъж й беше демонстрирал презрението си, като се почне от гадните намеци сутринта и до сатанинските уроци следобед. Изглежда, симпатиите му към нея просто се бяха изпарили и Таня не проумяваше защо пожела изведнъж да иди нейния танц. Или това беше още един начин да я унизи? В такъв случай можеше да последва заповед преди танца да се съблече.
Мисълта, че това е причината, я вбеси и тя отговори:
— Няма да танцувам за всички, а само за вашия крал, ако много настоява.
Каза го, не само за да уязви Стефан, но и защото беше сигурна, че тъкмо Васили няма да я моли, дори ще има желание да се отърве за малко от скуката. Молбата би означавала, че танцът му е харесал. А Васили така дълбоко я презираше, че никога не би го признал.
Не беше уверена, че отговорът й е оказал на Стефан желаното въздействие. На лицето му не трепна нито мускул, а гласът му прозвуча умерено хладно:
— Кралят е твърде уморен, за да изпита сега удоволствие от вашия танц. Прав ли съм, Ваше Величество?
— Наистина съм уморен — отсече Васили, изгледа Стефан, а после му обърна гръб и легна да спи. Таня чу приглушения смях на Лазар откъм отсрещната страна на огъня, но и той вече й беше обърнал гръб. Отляво на нея Серж последва приятеля си. Щом и тримата се канеха да спят, значи Стефан пръв щеше да е на пост. Но той продължаваше да лежи на дюшека си. Беше се подпрял на лакът и я наблюдаваше.
— Не е ли по-разумно да поразмислите? — попита той, когато погледите им се срещнаха и никой не наведе очи. Тя усети как помежду им възниква странно напрежение.
Чудна работа, мисълта да танцува само за него я дразнеше. Би ли могла с танца си да го накара отново да я пожелае? Иска ли той отново да я пожелае?
Подобни мисли в нейното положение ужасно я ядосваха, но не можеше да отрече — занимаваха я. Не беше изключено той да престане да я харесва, но можеше ли да твърди същото и за себе си? Трябваше да признае, че той продължава да я привлича. Ето и сега, излегнат и без връхна дреха, с коса, падаща на черни къдрици върху челото. В проточилото се мълчание златистият му поглед ставаше все по-настойчив.