Таня побърза да се залови за работа, защото не преувеличаваше, денят никога не й стигаше, за да свърши всичко, което чакаше на нея. За чистенето не разчиташе на никого. Добс не желаеше да плаща извънредни часове на тримата си наемници, а Таня му работеше без пари. Затвореха ли кръчмата, те се прибираха по домовете си, дори когато тук беше като след ураган.
В края на деня в кръчмата цареше невероятно безредие — халбите си стояха по масите сред локвички бира, столовете бяха преобърнати, някои дори счупени, по оплютия дъсчен под се търкаляха фасове. Обикновено Таня оправяше всичко преди да си легне, но миналата вечер беше станало сбиване заради Аги, момичето от бара. Счепкаха се синът на местен плантатор и един моряк от кораба „Лорелай“, пуснал предишния ден котва в пристанището. Досега Добс прекратяваше сбиванията с бастуна в едната ръка и пистолет в другата. Сега Таня трябваше да разчита на бармана Джереми. За огромния Джереми не беше никак трудно да озапти двама пияни, но той предпочиташе да не се меси.
Откакто командваше в кръчмата, Таня често разтърваваше такива бойни петли. Не беше рядкост да си спечели някоя и друга синина, преди кавгаджиите изобщо да разберат, че се е намесила. Миналата нощ беше по-различно, защото беше капнала от умора и дълго се колеба дали изобщо да се намесва.
За себе си Таня изобщо не мислеше, отдавна беше свикнала да придава на нежните черти на лицето си израз на закоравяло безразличие. Но понеже дори силното изтощение не правеше лицето й достатъчно изпито и мършаво, помагаше си с малко театрален грим.
Хората вече я свързваха трайно с кръчмата — тя или сервираше, докато Ейприл танцуваше, а пък Аги не успяваше да смогне, или заставаше зад тезгяха, ако Джереми пак не беше дошъл на работа. Беше наистина вездесъща, винаги там, където не достигаха ръце, а дори й там, където трябваше да се прекрати сбиване. Момиче не по-високо от метър и петдесет, гладко вчесана и с вързана на тила коса, в права черна пола от груб плат и без каквото и да било украшение, с посивяла от времето вехта риза на Добс, която й стигаше до коленете. Откакто Добс не можеше да става, тя носеше над ризата колан със затъкнат в него остър нож. Втори нож, малко по-къс, носеше, откакто се помнеше, в кончова на десния си ботуш.
Миналата нощ се наложи да развърти и двата ножа. Кръжащите им остриета успяха да разделят двамата скандалджии. Не се наложи да произнесе нито дума. Синът на плантатора беше редовен клиент и добре знаеше, че Таня посяга към оръжието си само когато е готова да го използва. Той се извини за случилото се и си седна на мястото. Морякът, влязъл тази вечер за пръв път в „Харема“, беше толкова изненадан, че не се опита да продължи кавгата. Джереми, който се появи с известно закъснение на сцената, все пак свърши работа, като го изпроводи през вратата.
Въпреки привидната лекота, с която бе ликвидирала скандала, нервите й останаха изопнати до края на вечерта. Затова, щом заключи вратата зад последния гост, веднага отиде да си легне.
Таня се справяше по-лесно с насилието, когато беше негова жертва, а не когато нападаше. Ролята на жертва й беше присъща, откакто се помнеше. Противно й беше тя да вдигне ръка, но станеше ли нужда, правеше го без колебание, а през шестте месеца, откакто Добс беше на легло, от време на време й се налагаше.
Въпреки усилията, които полагаше, за да се направи непривлекателна за посетителите на „Харема“, случваше се някой клиент да е толкова пиян, че да не придиря. Фустата беше достатъчна, за да реши мъжът, че е намерил сговорчива партньорка за леглото. Някои се опитваха да я опипат, или да я ощипят, но тя бързо ги слагаше на място. С пиперлива дума, или с добре премерена плесница Таня прекратяваше опитите за сближаване. Ако мъжът беше толкова пиян, че я виждаше като в мъгла, справяше се лесно. По-трудно й беше с не чак толкова пияни мъже, които се опитваха да я настигат извън кръчмата. Случваше се да я дебнат в килера, в кухнята, или на двора, когато отиваше към оборите зад къщата, веднъж един я беше проследил чак до стаята й. Тези мъже познаваха Таня от доста време и очевидно се съмняваха в толкова подчертано демонстрираната й грозота. Откакто Добс легна болен, решиха на всичкото отгоре, че Таня е лесна плячка.
Докато Добс беше здрав и силен, поне едно беше добре — той беше непреодолимо препятствие за всеки, който посегнеше към нея. Веднъж за малко не преби свой приятел, който се опита да я целуне. А подобни новини се разпространяваха с бързината на мълния. Не че го беше грижа за целомъдрието на Таня, но мразеше разврата и не го търпеше под покрива си. Аги и Ейприл, които нямаха нищо против да обслужват клиентите и с прелестите си, трябваше да си правят срещите другаде. Но откакто Добс се разболя, в часовете, когато нямаше много работа, те вече спокойно използваха конюшните.