Мислите й се върнаха към въпроса му и Таня си даде сметка, че може да не го види никога вече. А когато поклати мълчаливо глава в знак на отрицание, това означаваше, че е решила за себе си: никакво разколебаване. Никога и към никой мъж не бе изпитвала такова влечение, но тъкмо това правеше Стефан особено опасен. В плановете и за бъдещето нямаше място за мъж, за никой мъж. Най-малко за този тук с неговите лъжи и арогантност, с безкрайното му презрение към нея. Беше истинска лудост да се опитва да го съблазни.
Той отговори на повторния й отказ със свиване на рамене. Но само след миг се надигна и каза:
— Тогава елате тук.
Изгледа го с ядно присвити очи. Беше и без туй твърде близо до него, дюшеците им бяха почти долепени.
— Защо?
— За да ви подготвя за през нощта. — Той издърпа въжето в скута си и добави: — Съжалявам, Таня, има ли смисъл един от нас да се лишава от сън, след като разполагаме с това тук.
Това тук беше въжето. Когато разбра, че иска да я върже, за малко не се изсмя. Колко добре стана, че не предложи тази заран да потърси нещо за ядене, щеше да се наложи да използува скрития нож. Сега този мъж ще я освободи от всички ужаси, защото мъжете щяха дълбоко да спят, сигурни, че тя е вързана добре. Изпълзя много бавно, сякаш насила, по-близо до него и попита:
— Наистина ли е необходимо?
— Разбира се — убеди я той. — Освен, ако не предпочитате да спите под мен.
Беше отвратително да й приказва такива неща тъкмо сега. Саркастичното му убождане беше съвсем излишно. Въпреки това усети как ударите на сърцето й зачестиха.
С мъка се въздържа да не изкрещи в отговор на безочието му някоя ругатня. Вместо това замърка като котенце:
— О, как да ви кажа? Свикнала съм да ме смазват под тежестта си без дълги предисловия. Но подобен начин на спане едва ли ще бъде удобен за вас.
Изглежда, пак засегна оголен нерв, защото той стиска устни и зъби, а в очите му се появи познатият пламък. Интересно, всеки намек, че тя е свикнала да си има работа с мъже, продължава го изкарва от равновесие. Подобна реакция беше необяснима. Дори докато още не я желаеше, никак не му харесваше мисълта, че е проститутка. Като се изключи онази първа вечер в кръчмата, разбира се. Било му е все едно, докато е смятал, че може да си плати за услугата? Защото онази вечер той нескрито се радваше при мисълта, че сигурно е проститутка.
Таня реши, че трябва да си изясни въпроса, преди да напусне тези мъже. Добре ще го чукне по носа, ако му докаже, че и четиримата имат грях към нея. Опияняваше се от мисълта, че ще го накара да се засрами. Господи, но защо това непрекъснато я занимава Ех, да речем, че не иска да приключи тази глава от живота си с познания за проституцията. Само това й липсва! Достатъчно неприятно беше, че разбра сладостта на целувките.
Тя протегна ръка, но Стефан не бързаше да я поеме. Затова му подаде и другата. Той обви няколко пъти въжето около двете й китки и направи няколко възела, които сигурно трудно би развързал на сутринта. После обви няколко пъти другия край на въжето около кръста си.
Това беше неочаквано за Таня, но още не всичко беше загубено. Между нейните ръце и гърдите му въжето беше цяла стъпка дълго, предостатъчно, за да свие колене и измъкне ножа, без да докосне Стефан. Но така, както беше вързана за тялото му, и двамата бяха принудени да се гледат в очите. Ако той се обърне в съня си, ще я повлече за ръцете. Нямаше как. Трябваше или да го дръпне обратно, или, което щеше да е най-добре, вече да е изчезнала. Стефан си легна, тя направи същото и веднага почувства неудобството на положението си. Не беше много удобно да лежиш на хълбок, без да е свободна поне едната ти ръка, да подпреш на нея глава. Няма да може да заспи, докато Стефан е толкова близо и я наблюдава. А той наистина я наблюдаваше. Очите му вече не святкаха. Огънят беше угаснал и те лежаха в тъмното. Още можеше да различи израза на лицето му, но не и да отгатне мислите и настроението му. Не я напускаше чувството, че иска да й каже нещо, или очаква тя да му каже. В начина, по който лежаха, имаше нещо много интимно. Беше приятна, почти доверчива близост и, очевидно, съвсем не им се спеше.
За да го постави на изпитание, попита:
— Кога най-сетне ще ми откриете истинската причина, заради която съм тук?
— Кога най-сетне ще приемете, че сте принцеса от кралско потекло?
— Нула на нула, значи. Лека нощ, Стефане.
— Не искате ли да научите нещо за историята на вашия род? — полита той меко.
Тя затвори очи, сякаш за да се предпази от изкушението да повярва, че той знае нещо за истинското й семейство. Разбира се, че не знаеше нищо. Но каквото да й разкаже, ще бъде плод на фантазията му и от полза само за него.