— Подайте ми ръка, ако не искате да ви вмъкна за краката. В момента изобщо не ме засяга дали няма да си спечелите при тази процедура някой и друг белег.
Не се усъмни нито за миг, че заканата му е най-сериозна, но още веднъж изви тяло, дано въпреки всичко се освободи от лапите му. И тогава той я задърпа.
— Почакайте. Ето. — С мъка се изправи и му подаде ръка. За миг реши, че той отказва да я поеме, но Стефан я хвана за ръката и Таня се намери толкова бързо в стаята, че трябвате да се прости с всяка възможност за още един опит да избяга, дори ако й хрумнеше как.
В стаята пък беше съвсем тъмно, защото кибритената клечка беше угаснала. Стефан я пусна, за да запали друга. Тя би предпочела да не го прави. Не се съмняваше, че е бесен и е готов да й извие врата. Но гласът му прозвуча съвсем меко, когато заяви:
— Заловена сте и трябва да се примирите.
— Не, не мога — извика тя отчаяно.
— Ще се наложи.
Тези думи бяха повече от предупреждение. Стефан сякаш знаеше нещо, за което тя още нямаше представа. Гласът му звучеше самоуверено, едва ли не триумфиращо.
Извърна се, за да не гледа пламналите му очи. Стефан запали с бързо движение лампата до леглото. Таня впери поглед в леглото на Добс — беше празно.
— Боже Господи — изстена тя. — Да не би Добс да е умрял?
— Не съм чул такова нещо.
Тя тропна с крак, ядосана от безразличието му.
— Но къде е тогава? Какво сте му сторили?
— Аз нищо лошо не съм му сторил.
— Стефане!
— Преди всичко искам да получа ножа ви, Таня. Същия, с който лесно може да се пререже и дебело въже.
Тя само го изгледа, а той запристъпва заканително към нея.
— Предайте ми го доброволно, или ще ви съблека гола, но ще го намеря.
— Не, няма да ме съблечете, проклетнико! — отвърна тя и се наведе да извади ножа.
— Ще направя всичко необходимо, принцесо. Много се лъжете, ако се надявате, че ще допусна да ми се изплъзнете още веднъж между пръстите.
Нямало да допусне! Но тя нямаше друг изход, тя трябваше да успее. Така силно съсредоточи мисли върху непреклонното си решение, че за миг сякаш се вцепени с ножа в ръка.
— Защо не си спомните какво стана след първия ви опит за бягство — подсети я той, сякаш прочете мислите й. — Щастието няма да ви се усмихне повторно. — Тя срещна погледа му, но не отговори, а той попита: — Твърдо сте решила да предизвикате гнева ми, нали?
— Значи ли, това, че съм изложена на опасността да ме хвърлите върху леглото? — убоде го тя с обичайния си сарказъм.
— Значи, че има опасността втори път да ви сложа на коляно и да ви напердаша.
— Ще има да чакате! — извика тя и хвърли ножа в разтворената му ръка.
— Може би имате и друго оръжие?
— Не, нямам. — Той я гледаше толкова настойчиво, че Таня не повтори, а направо му изкрещя: — Нямам!
Стефан продължаваше да я гледа и тя лесно се досети, че се колебае дали не е по-добре да я обискира. Не можеше да го упрекне, че се съмнява в думите й. Но когато той най-сетне кимна с глава, разбра, че не може да получи по-красноречиво свидетелство за истинските му чувства към нея. Стефан не искаше да я обискира. Въпреки че през изминалата седмица не беше изпускал случай да я разголи.
Уф, да върви по дяволите! Радваше се, че вече не я желае. И без неговата похотливост си имаше предостатъчно грижи. Малко ли й беше да се справя със собствените си желания? Тя се обърна и се втурна към вратата.
— Таня, не ме принуждавайте да ви гоня — изпъшка той.
Нямаше как — спря, разтреперана от яд, че й говори толкова спокойно. Наистина ли нямаше да предизвика никога вече неговия гняв?
— Само ще прекося коридора, за да се измия и преоблека в стаята си, а после ще приготвя нещо за ядене, ако нямате намерение да напуснете града още тази нощ.
— Можете да се оправите и в хотела. Наели сме стаи.
— Благодаря, но предпочитам собствената си стая — навъси се тя. — И не виждам смисъл да ме чакате. Можете да минете утре заран да ме вземете, нали?
— Стига!
— Олеле! — погледна го тя с престорена невинност в широко отворените очи. — Нима успях все пак да ви разгневя? Не, не, разбира се. Щом съм още жива.
Никак не му харесваше това напомняне за случилото се между тях, за необуздания му темперамент. Презрителният й тон запали пламъчета в очите му, но той демонстрира учудващо самообладание. Не направи дори стъпка към нея.
В гласа му прозвучаха стоманени нотки, когато каза: