— Последната воля на Сандор беше да ви намерим и да ви отведем у дома, за да заемете мястото си на трона. Забавихме се по ваша вина и сега кой знае дали ще го сварим жив. Ако лошото се е случило, уверявам ви, че ще изпитате силата на моя гняв… и на моята болка.
Не й допадна само остротата на тона му.
— Кой е Сандор? — попита тя.
— Нашият любим крал от двадесет години.
— Но нали казахте, че Васили…
— Сандор абдикира по здравословни причини в полза на единствения си син. Малко преди да тръгнем да ви търсим.
Още една приказка. Дали не упорстваше, за да постави на изпитание нейния темперамент?
— Защо не запазите тази сърцераздирателна измислица за някоя по-лековерна жена? А сега отивам да се изкъпя. Можете да почакате тук, щом е толкова необходимо.
— Не можете да се разпореждате и занапред в тази къща, както ви скимне — задържа я той.
— Виж го ти! Разбира се, че мога! Тук съм си у дома. Пък и всичко това скоро ще бъде мое.
— Не вярвам.
Вече мразеше тази негова често повтаряна реплика.
— Вижте какво, Стефане, като се има предвид всичко, което преживях, реагирала съм наистина много меко. Никакви крясъци, малко сълзи, без припадъци. Не ме обзе амок, даже когато ви сварих отново тук. Да ви е минавало през ума, че през нощта спокойно можех да ви прережа гърлата — на вас и на вашите приятели, тъй както си спяхте. Не го направих с надеждата, че ще имате достатъчно ум в главите я ще се откажете от цялата тази нелепа история. Сега разбирам, че съм се лъгала. Е, добре, продължавайте, отведете ме, където сте решили. Но щом изчезнете от хоризонта, аз ще се върна тук. И няма сила, която да ми попречи.
— Госпожа Берта — нали така се казва съседката ви — сигурно ще ви посрещне с отворени обятия. Но аз няма да й дам тази възможност.
— Това пък какво означава? — навъси се Таня.
— Означава, че няма да ви позволим да се върнете в тази страна. И още, че купих от господин Добс тази кръчма, платих му предостатъчно, за да може до края на дните си да тъне в мед и масло. Предпочетох това, вместо да се поддам на първия си импулс и да подпаля къщата, а с нея и целия град. Предпочетох да я купя и да я препродам със значителна загуба на съседния бардак.
— Лъжете. Невъзможно е да сте носили толкова пари. Пък и не ви се налагаха толкова крайни мерки.
— Взех всички възможни мерки. Направих всичко необходимо, за да бъде изпълнена последната воля на Сандор — отсече той и добави делово: — Наистина, нашите акредитиви пострадаха малко от водата, но бяха все пак достатъчно четливи, за да задоволят астрономическите изисквания на господин Добс. Ако още се съмнявате, веднага ще ви заведа при съседката, да по питате лично госпожа Берта кой е сега собственик на кръчмата.
Боже милостиви, вярваше му. Беше толкова спокоен и готов да даде доказателства. Осъзна станалото и се почувства смазана. В гърлото й заседна буца, лицето й стана като платно. Този път амокът наистина я хвана.
Не помнеше как се е приближила към него, но в някакъв миг ръцете й почнаха да я болят и си даде сметка, че го удря с юмруци по гърдите. А той търпеше, не се опитваше дори да я спре. Остави я да му крещи и да го нарича с всички ругатни, които й минаваха през ума. После изведнъж я прегърна и я държа притисната до себе си, докато тя сърцераздирателно плачеше.
— Разбери, няма нищо страшно, Таня.
— Не си давате сметка какво сте направили!
— Напротив. Направих всичко, за да се сбогувате без съжаление с предишния си начин на живот.
Таня се вцепени. Прегръдката му стана още по-силна. Въпреки това Таня се изтръгна от нея и плувналият в сълзи поглед, който му отправи, беше изпълнен с недоверие и гняв.
— Съсипахте живота, който исках да имам, а сега ми нареждате да не съжалявам? Откакто се помня, работя в кръчмата като робиня и никога никой не ми е дал нито грош. Получавах само храна, легло и бой, всеки път щом Добс успееше да ме докопа. Носех дрипите на Айрис и Добс. Но сега най-сетне щях да бъда възнаградена за всичко, защото дъртият мръсник вече не можеше да се грижи сам за себе си. И тъкмо сега вие ми отнехте всичко, за да задоволите някакъв свой зъл каприз.
— Не е зъл. Но непрекъснатите ви опити да се върнете тук ни даваха само две възможности: да премахнем онова, което ви тегли насам, или час по-скоро да ви омъжим и всичко да си дойде на мястото.
— Какво, какво? Може би този овен, този нагъл тип, когото наричате крал, иска да се ожени за мене по-рано, отколкото е необходимо? — изсъска тя, за да го накара да разбере, че не вярва на нито една негова дума. — Виж ги ти, те щели да решат нещо веднъж завинаги. Нещо като историйката, която разказахте на капитана на „Лорелай“, нали така? Но тя може да стане истинска, защото веднага бих напуснала вашия крал.