После реши да прави всичко, за да пристигнат с възможно по-голямо закъснение. Придаваше на това огромно значение, въпреки че не вярваше на причините, които мъжете изтъкваха за бързането си. Забавляваше се и с опити да ги настрои един срещу друг, макар да не беше сигурна в успеха. Още не се беше случвало да се разгневят един на друг, разгневяваше ги само тя.
Заключена в кабината и в компанията единствено на Стефан, тя не можеше да предприеме нищо. А той посрещаше спокойно подчертаното й равнодушие. Не би казала, че това й допада, защото скарванията с него й бяха носили не само гняв и разочарования.
— Ако облечете някоя от роклите, които ви купихме, ще ни направите довечера компания в трапезарията.
Таня се разхождаше нагоре-надолу в кабината и не беше го чула да влиза. Тя спря, но не се обърна към него. Изобщо не беше поглеждала двете рокли, които й даде онази нощ в хотела. Заяви, че няма да приеме от него никакви рокли и решението й беше твърдо. Вместо това изпра собствените си дрехи, всеки ден по едно парче, за да не се налага твърде да се разсъблича.
— Този път чакам отговор, принцесо, или ще приема, че предпочитате да се храните сама.
Разбира се, че не предпочиташе. Откакто напусна за втори път Натчез, не беше виждала останалите трима и не можеше да поднови от кабината опитите си все някак да ги скара.
— Е добре — заяви равнодушно, все още с гръб към него.
— Значи, ще се преоблечете?
Тя хвърли бърз поглед към куфарчето с двете рокли и разни други неща, които Стефан беше накупил за себе си и за нея в Натчез.
— Налага ли се? — попита тя.
— Да, защото не искаме и тук да се чувстваме неудобно заради мъжкаранската ви външност.
Таня се вцепени. Божичко, пак ли започваше? Иска да я обиди? Или това е неговият начин да й обясни най-приятелски, че е смешна в неговата риза и камизола. На нея й беше безразлично, тя никога не се беше издокарвала, за да бъде привлекателна. Но пренебрежителните думи на Стефан — това беше вече съвсем друго.
— Преди да твърдите, че се нося като мъж — заяде се и тя — покажете ми мъж в рокля. Добре, ще се опитам да облека една от роклите ви, но се надявам, че с Божията помощ те просто няма да ми станат.
— Не е изключено. Оставям все пак на вас да решите коя рокля ще ви стои по-добре.
Значи, и това беше безпрекословна заповед, както всички други. Изведнъж си спомни, че на Стефан му се разваля настроението, когато тя изглежда добре, а с новата рокля сигурно щеше да е направо хубава. Но наистина се съмняваше дали ще й е по мярка. Мъжете не ги разбират тези работи, а бяха купили роклите на око.
— С какво време разполагам?
— Тридесет минути.
— Трябва ми мрежа за коса.
— Ще минете и без нея.
— Очаквате от мен чудеса?
— Само да сте горе-долу за пред хора.
Долови в тона му ирония, но не пожела да го погледне, за да се увери.
— В такъв случай оставете ме сама.
— Няма ли да ви трябва помощ за копчетата и прочее?
— От вас не, но можете да пратите Васили да ме вземе. Ако ми потрябва помощ, редно е да я поискам от своя годеник.
Трясването на вратата беше отговорът му на нейната забележка. За пръв път от много дни насам, Таня се разсмя. Беше забравила колко лесно е да провокира Стефан. Не биваше да го забравя.
25
След половин час Васили наистина се появи, за да я заведе на вечеря. Таня се беше постарала да се оправи сама с роклята, въпреки че за малко не получи мускулна треска в раменете, докато закопчаваше с огромни усилия копчетата на гърба. Нямаше намерение да се оплаква, но тези мъже можеха да изберат и рокли с по-лесно закопчаване. Тя самата беше така смаяна от вида си, че се ухили възглупаво, когато Васили я зяпна с нескрито учудване.
Ставаха й и двете рокли, между които трябваше да избира. Едната беше от бежово вълнено каре, другата от лъскав жълт атлаз и с буфан-ръкави. Обувките бяха два чифта и в тон с роклите. Наистина, леко я стягаха, а що се отнася до роклите, проблеми възникваха с гръдната обиколка. Мъжете бяха купили явно конфекция с мерки, подходящи за жена с гърди по-малки от тези, с които я беше надарила природата.
Според господстващата мода деколтетата и на двете рокли бяха твърде смели, те оставяха съвсем свободни раменете, тила и се спускаха надолу, за да спрат малко над гърдите. Всъщност съвсем малко. Дантелата на комбинезон би могла да прикрие тези няколко сантиметра, но Стефан заяви, че е забравил да й купи бельо. Може да беше забравил, може да беше и нарочно, но освен роклите Таня не откри в куфарчето нищо друго.
При нормални обстоятелства трудно би се решила да облече такава рокля. Винаги беше крила гърдите си под грубия плат на ризите, за да не бият на очи. Сега оголваше, тъй да се каже, всичко, или поне горната закръгленост на гърдите. Не стигаше това, ами впитият корсаж силно ги притискаше и ги повдигаше нагоре. Е да, но обстоятелствата съвсем не бяха нормални. Докато се оглеждаше в голямото огледало в кабината, Таня мислеше за едно, за това, че Стефан ще я види такава и ще бъде ужасно недоволен. Тази мисъл я подтикна да облече роклята въпреки тесния корсаж.