Избра лимоненожълтата рокля, защото яркият й цвят беше толкова различен от промитите цветове, които беше носила досега. Освен това роклята стоеше чудесно на тъмната й коса. Дори костюмът за танц не подчертаваше така добре фигурата й, при това без помощта на корсет. Таня беше доволна, повече от доволна. През ум не й беше минавало, че може да изглежда така.
Косата си можеше само да върже на тила, но тя го направи с широката дантелена лента, украсяваща роклята. Ех, можеше, разбира се, да позапълни с лентата деколтето и да придаде на роклята по-благоприличен вид, но понеже я занимаваше преди всичко реакцията на Стефан, подобна алтернатива тутакси отпадна.
Когато Васили се зазяпа неприлично дълго в бюста й, Таня отново изпадна в нерешителност. Но когато той подложи на подробен оглед и всичко останало, преодоля окончателно съмненията си.
— Изглеждате ослепително, принцесо.
— Комплимент от вас? Добре ли се чувствате, Васили? — попита тя.
— Трябва да призная, че сте твърде забавна — засмя се той. — Освен това не бива да сте толкова строга към мен, след като преодолях заради вас невероятни трудности. — И той протегна длан, на която лежеше близо дузина най-различни фиби. — Поне две жени на парахода са сигурни, че ги харесвам, макар това, за съжаление, да не е вярно. Не си представяте какви усложнения могат да последват тази вечер.
— Питам се защо не мога да изпитам към вас поне капчица симпатия? — прекъсна го Таня.
Той се засмя така младежки, че за миг беше склонна да разбере защо жените го смятат за неотразим.
— Как тъй да не забележа досега колко хаплива можете да бъдете, принцесо. Беше егоистично от страна на Стефан да ви пази през целия път само за себе си.
— Той ли ви поръча да ми доставите това? — пое тя фибите от ръката му.
— Стефан предупреди, че някой от нас трябва на всяка цена да намери фиби, ако не искаме тази вечер да изглеждате като повлекана. Натовариха, естествено, мен.
Колко разсеяно й хвърли в лицето тази втора ръка обида. Таня не се издаде, но беше дълбоко засегната. Питаше се колко ли презрителни забележки се правят по неин адрес, когато не може да ги чуе. Стигналите до ушите й бяха предостатъчно и излизаше, че тези четирима мъже никога не са казвали нищо мило по неин адрес. Впрочем, и тя не би казала за тях нищо приятно.
Тя посегна към лентата, с която беше вързала косата:
— Бихте ли почакали само миг… — обърна се към Васили.
— Не я пипайте — прекъсна я той, а когато срещна въпросителния й поглед, добави: — Така е чудесно.
— Но след всички трудности, които сте преодолели, за да ви услужат с тези фиби…
— Ще ги използвате утре, когато пристигнем в Ню Орлиънс — сви рамене Васили.
Утре? Това ли е причината да й позволят да излезе тази вечер от кабината? Изглежда, Стефан е решил, че вече не е опасно тя да се срещне с пътниците, след като ще е за пръв и последен път. Сигурен е, че за толкова кратко време тя няма да успее да им създаде трудности. Хм, Таня се надяваше, че ще намери все пак начин да им покаже колко погрешно е това предположение. Повлекана, значи? Не би искала да изглежда като повлекана, но дали ще й е много трудно да се държи като такава?
— Значи, можем да вървим?
Този параход беше по-малък от „Лорелай“, но с две палуби. Трапезарията беше на долната, до обширен салон за игри. Докато го прекосяваха, Таня разбра, че са на един от онези параходи, които наричат плуващи игрални домове. Тук чести пътници са професионални играчи, жени със съмнителна репутация. За миг се запита дали това не е причината да я държат настрана от останалите пътници. Отхвърли предположението като неправдоподобно, защото четиримата мъже бяха убедени, че собствената й репутация не е по-добра.
До масата я чакаха Лазар и Серж. Щом я видяха, и двамата станаха, а после изчакаха с лек поклон Васили да й приближи стол. Уважението на мъжете й беше неприятно, но после си каза, че те просто се опитват да потвърдят истинността на своята приказка. Защо ли си правеха толкова труд?
— Стефан още ли продължава? — попита Васили още преди тя да беше седнала.
— Защо питаш, нали знаеш, че откакто сме на кораба, изобщо не е преставал — отговори Лазар.