— Защо не отидеш да му напомниш, че яденето е една от жизнените необходимости — предложи Серж. — Нали знаеш, че на нас изобщо не ни обръща внимание.
— Така е. Добре, ще опитам.
— Стефан реши малко да поиграе — обясни й Лазар, когато Васили се отдалечи.
Тя вече се беше досетила, тъй че попита без особено любопитство:
— Печели ли?
— Истината е, че вече загуби доста тлъста сума.
Запита се какво ли означава за тези мъже „доста тлъста сума“? Не че я интересуваше кой знае колко, пък и едва ли би пожелала на Стефан и приятелите му друго, освен сериозно безпаричие.
— Редно е човек да изучи правилата на играта, преди да опита — беше всичко, което каза.
— Стефан ги познава отлично, нещо повече, играта му обикновено е майсторска.
Начинът, по който Лазар я изгледа, трябваше ясно да подчертае, че вината за провала е нейна.
— Прекалявате, — ядоса се тя, — държите ме отговорна за нещо, на което даже не съм присъствала.
Нейното възмущение не го накара да млъкне:
— Потиснат е от вашето отчаяние. Аз също не ви разбирам. Възможно ли е да се тръшкате за някаква съборетина, когато ви предстои да живеете в палат.
Таня въздъхна нечуто. Тези хора, очевидно, си въобразяваха, че с упорството си ще я накарат да повярва в техните измислици. Беше й дошло до гуша да обяснява, че просто няма да се хване на тази въдица.
— Не бях отчаяна, Лазаре, а вбесена — уточни тя. — И вие ще реагирате по същия начин, ако се появи някой и преобърне целия ви живот.
— Не, няма, ако промяната е за добро — отвърна той. — Принудени бяхме да ви накараме да разберете, че с предишния ви живот е свършено. Ще бъдете щастлива в Кардиния, Таня, ще имате богатство и слава…
— И съпруг?
— Всяка жена иска да се омъжи.
— В това не съм сигурна. Наистина ли всяка без изключение? При това винаги съм смятала, че и аз съм жена…
Подчертаният й сарказъм го накара да трепне.
— Наистина ли не желаете да се омъжите?
— Не.
— Дори за Васили?
— Най-малко за Васили.
Две ръце легнаха върху голите й рамене и топъл дъх раздвижи леко косата й до ухото.
— Внимавайте, Таня, мога да ви повярвам, да се почувствам дълбоко засегнат и да използвам цялото си обаяние, за да променя решението ви.
Беше Васили, а не Стефан — позна гласа му. Сърцето й заби по-бавно.
Още преди да измисли отговор на невероятното предложение, чу Лазар да пита:
— Значи не успя да го откъснеш от играта?
— Каза, че ще се присъедини към нас по-късно. Може би.
Таня се сви като попарена. Стефан нямаше да дойде при тях. Беше толкова сигурно, колкото и фактът, че седи тук. Беше й заповядал да изглежда добре, но нямаше намерение да се любува на резултата, ако тя изпълни заповедта. Решил е да не й разваля удоволствието, че изглежда чудесно. Но и тя не би го допуснала, след всичко, което се случи.
— Ако Стефан не дойде след малко при нас — заяви тя смело, — ще трябва ние да се присъединим към него.
Предложението бе посрещнато с ледено мълчание прекъснато най-сетне от Лазар:
— Невъзможно, принцесо.
— Настоявам.
— На Стефан няма да му хареса…
— Нали я чу, Лазаре — намеси се Васили. — Тя настоява, а рангът й е по-висок от твоя.
— Наистина ли? — обърна се тя недоверчиво към Васили.
— Точно така, Лазар е само граф.
— Едва ли е най-подходящият момент да го подчертавате, Ваше Величество — процеди през зъби Лазар.
— Спокойно, спокойно, приятелю. Да оставим Стефан да се занимае със случая, ако има някакви възражения. Още повече, че му е необходимо нещо, което да промени сегашното му настроение.
В момента Таня се интересуваше само от едно:
— Значи ли това, че стоя по ранг и над Стефан?
— Божичко, колко отчаян вид имате — ухили се Васили. — Налага се да ви разочаровам. Какъвто и да е рангът на Стефан, той носи цялата отговорност за вас, докато се върнем в Кардиния. Затова трябва да му се подчинявате безпрекословно. Освен ако не пожелаете да му оспорвате това право… Но досега се разбирахте добре с него, нали? По-скоро на него му е трудно да се оправя с вас.
Таня успя да скрие разочарованието си. Би предпочела мъжете да не стигат толкова далече в желанието си да направят историята си по-правдоподобна.
— Значи така смятате? — каза равнодушно. — Не съм се замисляла. — Много би искала това да е истина, защото всяка възможност да затрудни Стефан я изпълваше с възторг.
26
Те влязоха незабелязано и застанаха зад Стефан, тъй че той не подозираше за присъствието им в салона. Това хареса на Таня, тя не бързаше да го изправи пред факта, че е до него. Предвкусваше радостта от срещата, още повече, че Лазар и Серж бяха сигурни — Стефан никак нямаше да се зарадва на присъствието им.