Бяха толкова сигурни, че не поискаха да дойдат и сега я придружаваше само Васили. Ако не беше се съгласил, щяха да я отпратят веднага след вечеря в кабината й. Призна пряко воля, че му дължи благодарност, въпреки че й беше крайно неприятно да му бъде признателна за каквото и да било, дори за възможност да си отмъсти на Стефан.
Не беше достатъчно, разбира се, само да ядоса Стефан, но още не знаеше какво друго може да направи. Изведнъж забеляза, че играчът, седнал срещу Стефан, отделя повече внимание на нея, отколкото на картите в ръката си. Реши какво да прави.
Беше едър мъж със широки гърди. Доколкото можеше да съди, по мускулите му нямаше грам тлъстина. Не изглеждаше зле, сигурно беше с няколко години по-възрастен от Стефан, имаше тъмнокестенява коса и още по-тъмни вежди. Както още един мъж край масата, и той си беше свалил сакото и беше навил ръкавите на ризата — навярно за да не може никой да го упрекне, че шмекерува. Личеше, че поне до този миг, беше играл най-сериозно.
На масата лежаха много пари. Залогът трябва да беше висок. Най-голяма беше купчината пред кестенявия играч, пред другите двама сумата беше много по-скромна. Стефан хвърли последните си две банкноти на масата, за да предизвика противника да разкрие картите си. После играта продължи и двамата отново теглиха карти. Наложи се да напомнят на едрия играч, че е негов ред да залага, защото очите му бяха приковани не в картите, а в Таня.
— Продължавате ли играта, господин Барани?
Таня трепна от учудване, когато разбра, че мъжът, седнал вдясно от Стефан, пита именно него. За пръв път чуваше фамилното му име, а не беше и помисляла да попита за него. Всъщност единствен Лазар й се беше представил според правилата. Не беше изключено между тях да има и някой Томас, или Джонсън, способен да докаже, че не са никакви чужденци и още по-малко аристократи. Стефан бръкна в джоба си, да извади още пари. Още? Този човек наистина не притежаваше чувство за мярка, Таня вече имаше, горчив опит в това отношение. Ето и сега, не спираше да играе и губеше все повече пари. Толкова ли му беше безразлично? Един поглед към Васили я увери, че и той не е особено разтревожен. Впрочем, той пак явно изобщо не си представяше какво значи да имаш грижи, или да изпитваш друго освен отегчение и презрение.
Видя как Стефан пак сложи пари на масата, за да продължи играта. Мъжът от лявата му страна захвърли пешкира. Едрият мъж отвори карти на масата и всички видяха, че между тях има три петици. Докато чакаше да чуе, ще качи ли някой, очите му отново се впериха в Таня.
Струваше й известно усилие, но съумя да отговори на усмивката му, без да издава обида или яд. Не напразно беше наблюдавала години наред момичетата в кръчмата и знаеше как дават едва забележимо знак, как движат тяло, когато някой мъж ги интересуваше и биха искали и той да им обърне внимание. Не беше сигурна, че ги е имитирала успешно, но всеки случай той пак й се усмихна. С хубава, широка усмивка, която го подмладяваше и потвърждаваше недвусмислено, че тя му харесва.
От страх да не е прекалила, сведе поглед и успя да зърне за миг трите попа, които Стефан захлупи върху масата. Безмълвният му жест означаваше, че не може да излезе насреща на трите петици. По-точно не вижда смисъл. Таня не познаваше всички тънкости на играта, но беше сигурна, че три попа могат да надвият на три петици. Стефан не разбира ли, че държи по-силни карти? Дощя й се да му го каже, но се въздържа. Не влизаше в плановете й да му помага, Погледът й се върна към едрия играч, който беше станал, за да си прибере печалбата.
— Ще ме извините, господа — каза той, — но съм принуден да пропусна няколко раздавания.
— Не е много умно да спираш, когато ти върви, Корбел — обади се мъжът от дясната му страна.
— Зная, зная — засмя се Корбел. — Но реших да си опитам късмета и в малко по-друга посока.
Мъжът отдясно проследи погледа му и също се засмя. Този път Стефан най-сетне забеляза интермедията. Таня се вцепени в очакване той да се обърне. Но не се обърна. Стана и препречи пътя на Корбел, който се оказа с цяла глава по-висок от него й много, много по-широк в раменете.
— Боя се, че грешите, господин Корбел — заяви спокойно Стефан. — Тя не е на разположение.
Таня въздъхна. Стефан изобщо не погледна към нея, но знаеше, че тя стои зад него и добре разбра тънкия намек на Корбел.
Само че на този мъж като канара забележката на Стефан изобщо не му направи впечатление. Гигантът беше сигурен, че малко мъже биха се осмелили да му излязат насреща.