— Струва ми се, че тя не е на същото мнение — възрази Корбел. — Тъй че най-добре ще е да се дръпнете от пътя ми.
Стефан не помръдна.
— Какво желае или не желае тя, няма никакво значение — заяви той и добави, без да се обръща: — Васили, върни я в кабината, докато убедя господин Корбел, че се е лъгал.
— Момент, моля.
Корбел успя да каже само толкова, преди до ушите на присъстващите да стигне познат звук: на кокалчета, удрящи в месо. Таня можа само да чуе какво става. Васили я повлече толкова бързо подире си, че не успя да хвърли дори поглед през рамо. После я тласнаха грубо в обятията на Серж, който чакаше е Лазар пред вратата на залата. Не размениха нито дума. Васили и Лазар влязоха в салона, а Серж не й остави друг избор, освен да се прибере в кабината.
— Колко бели направихте този път, ваше височество?
— Този път ли? — Таня се опита да спре, за да продължи с още въпроси, но Серж не престана да я дърпа след себе си.
— Какво ви дава основание да твърдите, че имам вина в цялата тази работа? — попита тя гърба му.
— Дори за мен не е тайна, че пожелахте да влезете в салона, само и само да ни създадете нови трудности.
Не беше далеч от истината, но как можеше да го знае именно той? И после, щом го знаеше Серж, знаеха го и останалите. На Стефан не му е било нужно много време, за да разбере. Е и какво от това? Изведнъж й стана ясно, че няма нищо против да бъде отведена в кабината.
Реши, че сигурно ще е най-добре да си легне и да се престори на заспала. Но ако е изкарала Стефан от релси, той няма да се колебае и ще я събуди, за да я накаже. Затова предпочете да се разхожда из кабината и да мисли как ще отблъсне обвиненията, с които ще я обсипе. Наистина ли се е почувствал дълбоко засегнат? Този Корбел е привлекателен мъжага. Но тя не искаше да се стига толкова далеч. Целта й беше поне малко да си отмъсти за всичко онова, което Стефан й бе причинил.
Вратата се отвори по-бързо, отколкото очакваше. Затаи дъх и се обърна. Но Стефан направи само това, което се повтаряше всяка вечер: заключи вратата. Краткият поглед, който й хвърли, не издаваше нито гняв, нито каквото и да било друго. За да разбере дали му е направила впечатление, преобразена от новата рокля, в какво настроение е и дали е обиден, трябваше и тя да го погледне, но спокойно, без гневът да замъглява погледа й.
Господ да й е на помощ! Той продължаваше да я привлича, дори по-силно отпреди. Пулсът й се ускори, а напрежението, което изпитваше допреди малко, отстъпи място на нещо друго. Не, не е честно! След всичко, което й причини, той не бива да има никакво влияние върху нея. Главозамайващото, парещо чувство дълбоко в нея си имаше име, това беше влечение, желание, но то не й носеше нито капчица радост. Не, не, не беше възможно да изпитва влечение към този човек.
— Позабавлявахте ли се?
С тази буря в душата, не можа да схване достатъчно бързо, че има предвид случката в салона. Трябваше да се стегне, защото равнодушният му тон можеше да я изкара от равновесие.
— Ранен ли сте?
Той сви рамене, свали връхната си дреха и я захвърли върху куфарите.
— Няколко синини не са причина за тревога.
— Не се тревожа, учуди ме само защо не му заявихте чисто и просто, че съм ви жена. Още повече, че го правите отдавна. Това би променило нещата и за него.
— Нямах желание.
Тонът му беше подчертано равнодушен и възмущението й растеше.
— Не сте имали желание? Желание, значи! — избухна тя. — За сметка на това имахте желание да се оставите да ви набият.
— Не се наложи да ме носят дотук.
— Да разбирам ли, че сте го надвили? — опита се тя да прикрие изненадата си.
— Естествено.
— О, естествено. Как можах да се усъмня. Но онзи мъж е като канара.
— Не те бива в сарказма, Таня. Вярно, че е огромен, но и твърде безпомощен. Както повечето едри мъже.
— И вие сте едър — не се въздържа тя.
— Не чак толкова, пък и изключенията само потвърждават правилата.
— А по какви правила играхте, захвърляйки печелившите карти? — Стефан навъси чело, а тя обясни въпроса си: — Видях вашите три попа, Стефане.
Той само пренебрежително махна с ръка, по после се засмя и обясни:
— Малка хитрост от моя страна. Смятам за непочтено да оставям кралете да печелят вместо мен.
Това пък какво значи? Не проумяваше и защо не й се сърди. За сметка на това й беше пределно ясно защо е дълбоко разочарована от факта, че Стефан не е бесен.
— В такъв случай очарована съм, че сте се забавлявали — намръщи се Таня. — Друго не можеше и да се очаква. Карти и побоища — любимите два начина за всеки мъж, решил да си прекарва добре времето.
Не забеляза как Стефан бавно се приближи към нея. Беше вече достатъчно близко, за да хване ръката й и той го направи. После я привлече към гърдите си. Тя се опита да се дръпне, но Стефан просто не го забеляза. Прегърна я с две ръце, сякаш я хвана в плен. Почака да вдигне към него глава и каза: