— Забрави за онова прекарване на времето, което допада на тебе, малка курвичке. Но курвичка, както навярно знаеш, означава красива девственица, а не онова, което си мислиш.
— Хайде де, и двамата влагаме едно и също съдържание — изсмя се тя. Погълната всъщност единствено от въпроса дали отново я е пожелал. Господи, вече не я интересуваше нищо друго! — Стефане!
— Ако имате нужда от мъж, трябва направо да си кажете — обясни й той най-приятелски, — а не да се опитвате да се предлагате на чужд човек.
— Не съм се предлагала.
Лъжата й не го ядоса, направи се, че не я е чул.
— Добре зная в кой момент го насърчихте, Таня. Можеше да се прочете по лицето му. Но ви извинявам, понеже вие отдавна… защото е минало доста време, откакто… — Изглежда, че и второто обяснение не го задоволи. Беше затруднен и предпочете да не продължава. — Другото обяснение би било, че сте искали тази вечер да ни създадете нови неприятности. Предпочитам да мисля, че щом изпитвате толкова насъщна нужда от мъж, готова сте да приемете дори мен.
Дори? Не знаеше ли, че е единственият мъж, когото би приела? Господи, разбира се, че не знаеше нищо. Беше убеден, че държането й е било продиктувано от неудържимото желание да притежава мъж който и да е мъж. Причината — бяха я принудили да се лиши за твърде дълго време от обичайните й, според тях, любими занимания.
Таня не знаеше дали да се остави на изблика на гняв, или да се разсмее. Строго погледнато, не можеше да стори нито едното, нито другото. В момента Стефан е убеден, че държането й е било продиктувано от желание да им създава неприятности. Освен това беше изпитал, изглежда, удоволствие от сбиването и това беше поуталожило яда му, поне дотолкова, че не я хвърли върху коленете си и не я напердаши. Но тя няма да му позволи да я люби, та ако ще и с риска той да я набие. Нямаше да му позволи, докато си въобразява, че по този начин ще достави удоволствие на една курва. Ще му позволи само, ако тоя я пожелае до болка, до отчаяние. Копнееше да изпита отново вълнуващата страст, която бе пробудил в нея през онази нощ край реката, но не й трябваше това неприсъщо за него равнодушие. Разбираше, че иска твърде много от него, защото беше, ако не друго, то поне реалистка.
— Изненадах ли ви? — попита той предпазливо.
— Изглеждам ли изненадана? Всъщност би трябвало да съм, като се има предвид вашата реакция на измитото ми лице. Какво става? Да не съм се изпоцапала, та сте готов да ме приемете отново?
Тонът й беше достатъчно злобен, за да го накара да я пусне.
— Добре знаете, че сте изключително красива тази нощ.
Хм, та той изобщо не я беше загледал. Даже Васили не скри, че й се любува, а всички мъже, които я видяха тази вечер, хвърляха поне прикрито поглед към оскъдно прикритите й гърди. Стефан я гледаше само в лицето, сякаш се боеше да сведе очи по-надолу. Комплиментът му прозвуча безцветно, сякаш ставаше дума за времето. Така ли трябваше да я убеди, че я желае?
— Вие изобщо не ме желаете, Стефане — изказа тя мислите си на висш глас.
Той дори не се опита да възрази. Заяви с подчертано отчужден глас:
— На хубост като вашата мога да посветя една нощ… никакви чувства… само удоволствие.
Двете думички — „никакви чувства“ — я пронизаха с пареща болка и отключиха яростния й гняв.
— Да си представим, че една нощ не ми е достатъчна. Ще трябва ли да посетя утре заран Лазар, а после и Серж?
Иронията й сякаш го сепна. Вече не изглеждаше толкова безчувствен.
— Забравихте да споменете Васили — каза потиснато.
— Не съм го забравила. Просто не бих допуснала до себе си този високомерен фукльо, колкото и силно да е желанието ми. Но ще имате възможност да се убедите, че вече не съм застрашена. Когато ти съчувстват, преставаш да се притесняваш.
— Съчувстват?
— Не се преструвайте, че не разбирате за какво говоря, — прекъсна го тя. — Но не се тревожете, ако изпитам отново нужда от мъж, ще зная към кого да се обърна.
Таня нарочно млъкна, за да го изправи пред загадка, преди да му обърне гръб. Пъхна се в леглото, както винаги, напълно облечена. А Стефан излезе от кабината и тръшна вратата подире си. Чудесно — помисли си тя, — сега е наистина бесен, хъм, изглежда все пак не е достатъчно…
27
Съчувствие? Въпреки всичките си усилия, Стефан не разбираше как тази жена е стигнала до такава дума. Кой нормален мъж би й съчувствал? Беше красива и от кралско потекло. Щеше да разполага с повече пари, отколкото е способна да похарчи. От майка си ще наследи огромно богатство — земи из всички краища на Кардиния и още повече в Австрия, да не говорим за кралските замъци и скъпоценностите. Тя ще дава тон в двореца, ще се допитват до нея, ще искат мнението й. Ще разполага с огромна власт и единственият човек, с когото ще трябва поне донякъде да се съобразява, е бъдещият й съпруг, но него ще върти на… малкия си пръст, стига да пожелае. Е да де, но тя още не го знае, тя изобщо не им вярва. И въпреки това — съчувствие.