Но защо ли си блъска главата за отговор? Тя просто си измисли повод, за да го отпрати. Не, не бива да й прави никакви предложения. Лазар се бе опитал да го убеждава, че единственият двигател на постъпките й е ядът и че тя няма никакво желание за бързи наслади в чаршафите. Дали беше така? Не, аз наистина съм идиот — завърши той разсъжденията си, — но откакто зърнах тази жена, виждам в нея само онова, което искам да видя.
— Защо не преспиш с тая жена, та да се отървеш веднъж завинаги?
— Дръж си устата, Васили — избоботи Стефан.
Бяха застанали и четиримата край тезгяха в трапезарията, трима от мъжете отпред, а Серж зад тях. Само на една маса още имаше хора. Други две бяха строшени в завършилата преди малко свада. Повечето пътници бяха предпочели да си легнат. Също и барманът, след като заключи пиенето. Наложи се да извадят доста едри банкноти, за да бъдат обслужени. В допълнение към онези, разбира се, с които възстановиха на собственика нанесените щети. Ех, в края на краищата барманът се съгласи да отвори.
— Стефане, по изключение Васили този път е прав — каза Лазар. — Все по-добре, отколкото да се напиваш всяка вечер, за да можеш после да пренощуваш криво-ляво в кабината й. На сутринта си готов да нападнеш всеки срещнат, с изключение на нея, естествено.
— Дръж си езика, Лазаре.
— Защо не го оставим за известно време сам? — предложи Серж. — Виното е кажи-речи единственото убежище за мъж, комуто желаната жена прави толкова много спънки.
— Дръж си…
— Той беше на твоя страна, Стефане.
Стефан хвърли мрачен поглед на празната си чаша и издърпа шишето с уиски от ръката на Серж. Преди две вечери бяха изпили последната водка от бара, щастливи, че изобщо я има на кораба. В тази страна в достатъчно количество имаше само бира и уиски. Какво ли можеше и да се очаква от държава, в която копелета от рода на Добс бяха способни да отгледат едно дете в кръчма! На Стефан му се разливаше жлъчката, като си помислеше, че е осигурил този тип до края на дните му, че ще му угаждат и ще изпълняват всяко негово желание.
— Ако искаш да спиш с нея, защо не й кажеш истината, Стефане? Може да промени държането си — обади се пак Лазар.
Васили кимна в знак на съгласие и добави:
— Тогава бихме могли да й покажем най-сетне документите си, та да престане най-сетне да се съмнява във всяка наша дума.
Стефан не ги слушаше, все още погълнат от израза на Таниното лице, когато изтърси, че нуждата й от мъж е сигурно толкова силна, че би приела дори него. В първия миг беше безкрайно изненадана, дори объркана, но после го изгледа така, че му стана ясно: възмутена е от начина, по който се изразява. Как да й обясни, че това беше единственият начин да се възпре да не я целуне. Реакцията й беше сарказъм и негодувание. Трябваше, въпреки това, да я целуне. Най-често се отдаваше на устните му, а това колкото му харесваше, толкова го и вбесяваше.
Трябваше да си признае, че просто развали всичко и не му беше за пръв път. С хубави жени губеше всякакъв такт. Обикновено оставяше парите си да говорят вместо него и това уреждаше нещата. Не и при Таня. От други мъже беше приемала по-малко, много по-малко, но той й беше толкова противен, не парите не можеха да изиграят никаква роля.
Пък и защо да бъде любвеобилна към него? Беше по-лесно да се справи с нея, преди на бял свят да излезе хубостта й. Тогава още не изпитваше такава несигурност и това беше прекрасно. Трябваше да търпи не само нрава й, но и последиците от това, че Таня не беше получила подобаващо възпитание. Нещо, за което горчиво съжаляваше.
Понякога фактът, че тя не е девствена, изобщо преставаше да го интересува. Тази вечер например така силно я беше желал, че се уплаши да не се издаде, да не разкрие истинските си чувства. При други обстоятелства щеше да мисли само за нейната внезапно разкрила се хубост. Понякога се разкъсваше между отвращението заради богатия й опит с мъже и безумното желание да я има, което дори отвращението не можеше да угаси. Щеше да се наложи да се примири с едното, или с другото, да я приеме такава, каквато е, или да се откаже да я има. Но в момента истинският проблем беше друг, защото по-важно беше какво именно изпитва тя. Но възможно ли беше човек да разбере тази жена?