— Стефане, ти изобщо не слушаш.
Той погледна към Серж, после се обърна към Лазар, който го беше заговорил. И двамата се олюляваха пред него. Е, добре, пиян е и тази нощ ще може да подремне. В трезво състояние, с Татяна в същата кабина, му беше направо невъзможно. Но колкото пъти беше помислял да спи другаде, отпъждаше подобна възможност, без да е в състояние дори да каже защо.
А тя ни най-малко не се затрудняваше да спи близо до него. Третираше го, сякаш е въздух.
— Каза ли нещо достойно за вниманието ми? — попита Стефан.
— Още не е достатъчно пиян — забеляза Серж и отново напълни четирите чаши.
— Още говори почти членоразделно…
— Не им обръщай внимание, Стефане — прекъсва ги Лазар. — Васили си въобразява, че имаш нужда от жена, от която и да е жена.
— Васили прекалено много разсъждава — отговори Стефан. Този път той с мъка разпозна Лазар.
— В твоя случай сме единодушни и четиримата. Виж какво, симпатичната малка блондинка, с която Васили прекарва нощите, откакто сме на парахода, вече го чака в кабината му. Може да бъде и твоя, ако пожелаеш.
Стефан отметна глава и от това му се зави свят.
— Значи, пак преотстъпваш жените си, братовчеде?
— Щом е с добра цел — сви рамене Васили.
— Великодушен, както всякога, нали? Ценя жеста ти, Васили. Но, ако споменът не ме лъже, въпреки че в момента не съм в най-добра форма, малката блондинка е прекалено хубава за мен.
— Господи, колко те мразя, когато почваш да…
— По дяволите, Стефане…
— Я стига — избоботи Стефан — много важност си придавате и четиримата тази вечер. Кога не съм уреждал сам и по свой вкус проблемите си? Хайде, вървите да спите, няма смисъл да сте утре заран всичките с главоболие.
— Боя се, че вече не можем да го предотвратим — ухили се Серж и продължи да си налива от кехлибарено-жълтата течност. — Не сте броили май колко бутилки пресушихме само след сбиването.
— С удоволствие ще останем да ти правим компания — добави Лазар.
Стефан си пресуши чашата и я отмести.
— В такъв случай се запътвам към леглото. Ако чуете нашата малка Таня да крещи, не й обръщайте внимание. Взех присърце съветите ви.
Тримата го гледаха зяпнали.
— Сериозно ли говориш? — попита Лазар.
— Защо не? Нали имам единодушното ви съгласие? Но имам ли наистина нужда от него?
— Стефане, трябва, може би, да изчакаш да…
— Стефане, не вярвам, че…
— Това пък какво значи? Съмнения? Или се досетихте изведнъж, че е принцеса от кралско потекло? Я не берете грижа. Докато стигна до кабината, положително ще променя намеренията си, впрочем кой знае.
Стефан излезе с беззвучен смях от трапезарията — беше доволен, че е объркал приятелите си, но доброто му настроение го напусна само след няколко секунди. Беше уморен, изчерпан, но съзнанието му беше съвсем ясно. Главата му беше приятно замаяна, но умът му отказваше да го признае и той изпита благодарност към приятелите си, задето му бяха внушили съблазнителната идея.
Колко ли ще се съпротивлява една проститутка, ако чисто и просто я обладае? Сигурно не много, нали е свикнала да си има работа с мъже, които настояват да получат от нея повече, отколкото тя иска да им даде. При нейната професия положително ги е срещала всякакви, била е принудена да приема и лошите, и добрите. Все пак не можеше да се реши. Колкото и да я искаше, още по-силно беше желанието тя да му се отдаде доброволно.
Наистина, добре се е подредил. Вече знае как изглежда пъкълът, а краят на мъчението още е далеч. Пътуването по Мисисипи се оказа непоносимо, а предстоеше да прекосят океана и то без салон за игри, където да се поразвлече. Пък и много ли му помогнаха картите, нали при всяко раздаване мислеше за Таня, а не за тях.
Когато застана след малко с ключа в ръка пред кабината, изпита едва ли не страх да влезе. Таня сигурно вече спеше, но за него това нямаше абсолютно никакво значение. И защо всъщност се измъчва? Нали не се налага да спи тъкмо тук, но той знаеше защо го прави. Защото продължаваше да се надява, защото тъкмо онова, което го караше да изпитва отвращение към нея, би могло да я хвърли в неговите прегръдки. В тъмното тя можеше да забрави как изглежда мъжът. Или си въобразява? Таня е с толкова силна воля, тя няма да се поддаде на желанията на тялото си. Такава сила на волята го възхищаваше. Каквото и да мислят другите трима, тя ще бъде великолепна кралица. Питаше се само дали той ще го преживее.
Божичко, Исусе, трябва да беше по-пиян, отколкото предполагаше. Само в пияно състояние го налягаше меланхолия, чувство съвсем чуждо за него. Таня беше само една жена, а жените — твърде достъпа стока, даже за него, ако сложи повечко пари на масата. Докато я търсеха, не очакваше тя да го приеме с особен възторг, защо тогава се чувстваше разочарован?