— О не, не бяхте точна, принцесо. — Едната обувка най-сетне поддаде, изхвърча от ръката му и се удари в стената. — Нямам нищо против да лежа на пода, но не си спомням да съм успявал да заспя там.
— Затова ли претендирате днес за леглото?
Стефан се изправи толкова рязко, че му притъмня пред очите. Усети остра болка в главата и отново се тросна на леглото. Вдигна ръце да притисне слепоочията си, забравил, че още държи втората обувка. Усети как някой издърпа ловко обувката от пръстите му.
— За Бога, какво още има да става? — възкликна тя. — Избягвайте резки движения, Стефане.
Ако болката не беше толкова силна, щеше да се разсмее. Каза само:
— Без блудкави шеги, ако обичате. — Стефан най-сетне проумя защо е цялата тази идиотска препирня, проклетата жена му се подиграваше. Така де. Ако е сбъркал адреса, защо не му каже направо да се маха от леглото. Ами не знае ли, че не върви да се грижиш така с пиян човек? Какво може да й направи, ако му се опре? Знаеше отговора и на този въпрос. Същото, което вече й беше направил веднъж, загубил в яда си всяко самообладание.
За миг се запита на какво ли е способна Таня, за да го превърне в щастлив пияница? Колко изгодно за нея, че е капнал и пиян. Е не, не му е времето сега да търси отговора на този въпрос. Лошото беше, че въпреки всичко, още не можеше да заспи.
Отвори очи и видя, че Таня го гледа. Тя се поотдръпна и му даде да разбере, че меката възглавница, на която почиваше главата му, са нейните бедра. Уплахата в очите й също си имаше причина. От продължителното му мълчание беше заключила, че е загубил съзнание.
— Вече сте в леглото, Стефане и можете да останете в него. За мене не е трудно да прекарам една нощ на пода.
— Много великодушно от ваша страна, но понеже говорим за причини, не намирам нито една, поради която да не споделим това легло, само за една нощ.
— Спомням си и повече нощи…
— Млъкнете!
— Но аз чисто и просто…
— Мълчете, Таня. Тъкмо престана да ме боли главата. Само не правете резки движения, пак ще започне.
Не беше сигурен, но му се стори, че тя стисна зъби, преди да предложи:
— Няма ли да ви е по-удобно, ако качите и краката си на леглото, ако се изтегнете?
Ако се надяваше, че той ще освободи бедрата й, щеше да я разочарова:
— Благодаря за добрия съвет — каза Стефан и се отърколи встрани, за да намести краката си върху леглото. После бързо обви ръце около нейните крака. Главата му остана да лежи върху бедрата й, не му беше удобно, но търпеше, за да обърка сметките й.
— Стефане! — възропта тя.
— Ш-шт — измърмори той — бяхте толкова мила, не почвайте да протестирате, тъкмо когато заспивам.
Таня се отпусна със шумна въздишка върху възглавницата. А Стефан си помисли, че ще е върховна справедливост, ако тази нощ тя не успее да заспи, малък реванш и за това, че я има в леглото си, но не е в състояние да се възползува. Впрочем в момента вече изобщо всичко преставаше да го интересува.
28
Таня се събуди от допира на неговите устни, които се движеха с възбуждаща нежност до нейните устни. Излишно беше да се пита кой я целува. Питаше се само дали Стефан е буден и съзнава какво върши, или просто е реагирал в съня си на топлото тяло до него. Ако не е буден, ако не е в пълно съзнание, трябва ли да го отблъсне, трябва ли да го буди?
Разумни въпроси. Но в тях липсва нещо съществено, фактът, че е очарована от този начин на събуждане. Дотам, че не би искала да го прекъсва. Вече отговаряше на целувките му, отначало плахо, за да не го събуди, ако е още в полудрямка. Разтвори устни и подкани езика му, който веднага се отзова и подхвана бавен, сладострастен дуел с нейния език.
Колко бързо забрави всяка предпазливост, когато Стефан използува податливостта й, за да иска все повече и повече. Пламъците на страстта бяха лумнали между тях и неговият огън подклаждаше нейния. Сърцето й биеше лудо. Използваше редките възможности да поеме дъх. Усещанията, пулсиращи дълбоко в нея, бяха по-възбуждащи от когато и да било.
Тя го притисна към себе си и си каза, учудена, че колкото пъти бе докосвала този мъж, той винаги излъчваше невероятна топлина. Смаяна, Таня си призна, че копнее да усеща горещата му кожа, че единственото й желание е това усещане да продължи. Но тя носеше рокля, а той още си беше с ризата и панталона. Покриваше я и част от одеялото и докато се обръщаше към Стефан, беше измъкнала само единия си крак.
Той смъкна с внезапно движение роклята от раменете й, задърпа корсажа, докато освободи гърдите. Ръката му ги загали, а целувката му ставаше все по-настойчива, сякаш той се боеше, че нарастващата интимност може да събуди съпротивата й. Не знаеше, че новото чувство, което събуди в нея, я опиянява и увлича. Сега той галеше зърното на гърдата, която държеше, и под пръстите му то беше станало сякаш още по-едро и кораво.