Боже милостиви, наистина ли е толкова лоша, колкото мисли той? Нима онова, на което я учи Стефан в леглото, толкова й харесва, че забравя всичко друго? И защо му отговаря всеки път толкова глупаво? Защо му обяснява неща, които той смята, че знае?
Вината е само нейна. Не биваше да остава в леглото. Няколко пъти се опита да стане, но всеки път ръцете му я обгръщаха здраво, той се притискаше към бедрата й, мърмореше нещо неясно и тя отстъпи и се опита да заспи, колкото и да беше трудно.
До снощи беше сигурна, че е овладяла положението. Макар и с неудоволствие, но му отстъпи във всичко, само и само да не му минава махмурлукът. Знаеше от опит, че човек не бива да се кара с пияни мъже. Те лесно стават агресивни, способни на всичко. Половината от тях не си спомнят на другата сутрин абсолютно нищо.
Отдавна знаеше и как да избегне това. Трябваше просто да се съгласява с тях, тогава отстъпват. Със Стефан не стана точно така, но поне не беше груб. И докъде доведе това? Сега мнението му за нея е толкова ниско, че ще е чудо, ако изобщо я погледне.
Но не е ли това добре дошло за нея? Когато можеше да разсъждава спокойно, Таня си пожелаваше да е където и да било по света, само не близо до Стефан и компанията му.
— Таня?
Тя отблъсна ръката, легнала на раменете й, но не каза нищо. Чу въздишка и разбра, че той се отдалечава от леглото.
— Оставям ви сама докато се преоблечете и си стегнете багажа — каза той. — Но ви моля, побързайте. Другите отдавна ни чакат. — Не чу вратата да се отваря, нито ключалката да щраква, защото Стефан искаше още нещо да й каже, а му трябваше време, за да се реши. — Опитът ви с мъжете ме смущава, не ме радва — процеди той най-сетне с мъка.
Широко отворените й очи се замъглиха от обида. Той не ги видя, защото беше с гръб към него. Какво е това сега? Извинение, което да я уязви? Напразно усилие! Смущавал го „опитът“ й. Какво да прави? Да го разубеждава ли?
— Добре, че все пак казахте нещо, Стефане — изрече тя, без да се обръща. — Бих могла лесно да ви успокоя, защото изобщо нямам опит с мъжете, като изключа този с вас, разбира се. А той не е голям, нали? Но не очаквам да ми повярвате и затова не съм споменавала нищо досега. Работех и живеех в кръчма, а всички кръчмарки са курви, нали? Както виждам, ще ви се наложи и занапред да изпитвате смущение, няма как.
В гласа й звучеше толкова сарказъм, че беше невъзможно той да й повярва. Но тя и не искаше да й вярва. Искаше по-скоро да се смущава все повече. И тъй като Стефан затръшна вратата, въпреки силното главоболие, Таня реши, че е постигнала целта си.
29
Саша ги чакаше на кея с огромна карета. Слугата или беше имал невероятния късмет да открие изгубените си господари, или някой от тримата беше го намерил, докато чакаха Стефан и Таня. Тъй или иначе дребничкият мъж не изглеждаше кой знае колко развълнуван от обстоятелството, че беше пристигнал в Ню Орлиънс сам, може би пазеше оплакванията си за по-спокойно време. Имаше да докладва на Стефан куп неща, но господарят му едва му отговаряше и само кимаше в знак на съгласие.
Таня ги наблюдаваше от палубата и се питаше дали Стефан продължава да й е сърдит. Изглежда, гневът му не беше уталожен, защото Лазар и Серж я придружиха до каретата и само те се качиха с нея. Стефан дори не я погледна, за което допринесе и това, че отново беше навлякла дрипите си, само за да го ядоса. В момента вече съжаляваше. Добре поне, че Васили не се виждаше никакъв, защото не благоволи да използува и набавените от него с известни трудности фиби. Беше попрекалила с капризите си и той е право щеше да се ядоса.
Сигурно ще я настанят в хотел, както през последната нощ в Натчез — помисли си Таня — и реши там да положи усилия, та да пооправи външния си вид. Трябва да изглежда по-добре, когато се появи отново пред заклетите си врагове и чуе за пореден път пренебрежителните им забележки. Никак не се зарадва, когато разбра, че изминаха само кратко разстояние по кея и се озоваха до голям, очевидно презокеански параход.
Не й остана дори време за надежда, че ще спрат може би само за малко, че това не е истинската им цел защото изчезналият Васили се оказа на борда. Чакаше я на трапа. Когато се изравни с него, той вдигна кичур от косата й, после изцъка с език. За нехранимайко и подигравчия като него, това беше само лек упрек.