— Има нещо, за което не си давате сметка, Стефане. Вие преобърнахте живота ми, само защото пожелахте. Сложихте край на малкото цели, които си поставях. Време е да чуя от вас поне някаква истина. Това е най-малкото, което ми дължите.
— Ние и досега ви казахме истината, поне в повечето случаи.
— Не говоря за идиотската ви приказка. Искам да зная какви са всъщност чувствата ви към мен, Стефане. Все още ли ме желаете?
— Да.
Каза го с нескрита ярост и тя потрепера.
— Изглежда, това не ви харесва.
— Точно така.
— Защо? Защото мислите, че съм проститутка.
— Не.
Не знаеше дали да му вярва, въпреки че веднъж вече си беше признавал, че я желае, но преди нейното „падение“, тъй да се каже.
— Не съм се лъгала, значи. Но сега не понасяте дори присъствието ми, така ли?
— Присъствието ви е толкова очарователно, че може да е само лъжовно и вие го знаете.
— Не, нищо не зная — свъси тя вежди. — С изключение на това, че за вашето държане няма обяснение. Това не би трябвало да ме учудва, защото вие по начало никога нищо не обяснявате.
— Не съм ви подканял да прониквате в мислите ми, Таня. Вие ме накарахте да се държа с вас по този начин и ако не ви харесва…
— Покорно благодаря — прекъсна го тя нетърпеливо. — Единственото, което исках, е да хвърлите малко светлина върху мотивите си. Просто исках да зная защо в даден момент ме целувате, а миг по-късно ме презирате.
— Не ви презирам.
— Презирате външността ми — настоя тя. — Не се опитвайте да отричате.
— Вижте какво, като всеки мъж аз копнея за красота. Но съм реалист и зная, че ние двамата не си подхождаме — добави уморено.
Защото тя е достойна за презрение кръчмарка, а той високомерен идиот. Наистина не си подхождат. Ех, готов бил да й подари една нощ, нали така беше казал. Само че тя не иска да го има „само веднъж“.
— Защо не направите добро и на двама ни, защо не ме оставите на мира?
— Бих искал, но ето че в този миг аз отново ви желая. Посочете цената си, Таня.
Тя се сви като от удар. Все още не го мразеше, но подобни предложения щяха да я накарат много скоро да го намрази. Как смее отново да се опитва да я купи? И то след като призна, че я желае.
— Е, добре — отвърна тя с горчивина — цената е свободата ми, преди този параход да е поел през океана.
Очите му отново придобиха цвета на тъмно злато.
— Да пренебрегна дълга си, за да ви имам? И през ум не ми минава, малка курвичко. Но мисля, че е време да научите цялата истина. Васили не е крал на Кардиния.
— Хайде, измислете нещо по-ново — изсумтя тя презрително.
— Аз съм кралят.
— Олеле! Значи все още има знамения и чудеса? — възкликна тя с престорено учудване. — От една дебела лъжа към друга, нали? Не е ли малко късно за нови измислици? Васили поне изглежда като крал, има и подобаващо държане.
— Смятате, че един крал не може да има белези? — попита той и сега в очите му наистина лумнаха пламъци.
— Белези ли? — свъси тя, смаяна, чело. — Имате предвид вашите? — Таня изведнъж се засмя. — Не, честна дума, Стефане, та кой забелязва няколко незначителни белега върху лицето на мъж с очи като вашите? И колко често трябва да ви повтарям, че не съм глупава? Лъжете ме, че сте крал, само за да ме притежавате. Наистина ли се надявате, че ще падна в капана?
Нещо в отговора й сякаш го обърка за миг. Очите му престанаха да хвърлят искри, изглеждаше наистина смутен. Този мъж си въобразяваше, че има работа с малоумна, само защото е израснала в кръчма. Не, наистина не го мислеше за толкова глупав.
— По-добре да приключим този разговор, преди да е започвал — каза той.
— Твърде е безсмислен, нали?
— Аз наистина съм новият крал на Кардиния, Таня.
— От мен да мине, правете каквото щете — въздъхна тя. — Но аз няма да стана ваша курва, та макар и за един ден, Стефане.
— Права сте, искам твърде много от вас. И ще се опитам, щом това е желанието ви, до края на пътуването да страня от вас.
Отново беше сдържан и церемониален. Това беше по-лошо дори от гнева му, в който поне прозираха истински чувства.
— Значи ли това, че ще бъда сама в кабината?
— Да, в тази тук.
— Но сигурно пак ще ме заключвате?
— Излезем ли в открито море, няма да е необходимо. А дотогава… — Той не довърши, но и без туй всичко беше достатъчно ясно. Изведнъж рязко смени темата: — Вашият гардероб ще пристигне след малко. Саша пое грижата да го поръча, обещал е на шивачката да й плати прескъпо за бързата поръчка. С огромно удоволствие, харчи парите ми. Но в случая не го упреквам. По този начин спестихме времето, което ни струва връщането в Натчез.