Значи трябва да се откаже да се омъжи за Стефан. Както би постъпила и ако й бяха предложили Васили за мъж. Ако всичко е истина, естествено. Но нали е вече почти убедена, че е истина. Същевременно започваше да разбира колко наивни са били представите й за собствените възможности. Стефан й каза веднъж, че като поданичка на Кардиния трябва да се покорява, както всички други, на своя крал. Допускаше, че не разполага с много възможности. Трябваше да слуша, ако не иска да я хвърлят в карцер, или да й сторят нещо друго, още не й беше ясно. И този път Саша й обясни как стоят нещата.
Най-напред го попита от какво са белезите на Стефан. За пръв път нисичкият мъж не пожела да й отговори.
— Това може да ви разкаже само Стефан, ако пожелае.
— Досега пътувахме спокойно, Саша — каза тя с глас, сух като пустинен пясък. — Смятате ли, че ще променя нещо, ако го помоля за аудиенция?
— Близо пет седмици не сте се виждали — позасмя се Саша. — Дано прекарате поне няколко минути заедно, без да се разкъсвате взаимно. Да не би случайно да ви липсва?
— Ни най-малко — каза тя с абсолютна увереност, но само за пред Саша. Истината беше, че Стефан й липсваше малко, той, или по-скоро очарованието на присъствието му. Ех, не съжаляваше, разбира се, за обидните му думи, още повече, че сега дори Васили се държеше, доколкото му беше възможно, твърде прилично. Мъжете допускаха, че е почнала малко по малко да им вярва и дори не е далеч от мисълта, че наистина е принцеса. Затова бяха променили и държането си.
— Той да е казвал нещо, което да ви навежда на мисълта, че… хм, че аз му липсвам?
Саша се усмихна на колебанието й преди да го изрече, но поклати отрицателно глава:
— Откровено казано, ваше височество, откакто не се виждате, той се върна към обичайните си навици и добре крие чувствата си.
— Потънал е в размисли, така ли? — полюбопитства тя.
— Не, но просто не говори за лични неща.
— Искате да кажете, че изобщо не пита за мен? — настоя тя, вече без да крие колко е разочарована.
— Защо да пита? Всичко, което иска да знае, му се разказва преди да е попитал.
— От вас ли?
— Естествено.
— Значи ли това, че му разказвате всичко, за което си говорим? — изкрещя тя.
— Гневът ви е неоснователен, принцесо — успокои я Саша. — Не съм му казвал нищо, което да не ви хареса.
— Откъде да зная? И да не сте посмели да му кажете, че питам дали му липсвам.
— Вече съм забравил — увери я той, но веднага събра смелост и попита: — Ако му се подскаже, че не бихте имали нищо против случайно да се срещнете с него…
— Дали бих имала нещо против? — възкликна тя гневно. — Да не съм луда да искам отново да разговарям с него! След като си позволи, при последната ни среща, да ме попита за цената ми? За моята цена, Саша! Ясно ли ви е изобщо каква обида е това? Предоволна съм, че е уредил всичко по начин, който ни позволява да не се срещаме нито случайно, нито нарочно.
Саша целият се изчерви при опита си да обясни държането на Стефан.
— Ако бяхте наистина проститутка, самото споменаване на цена би ви очаровало. Истина е, че те и четиримата ви смятат за проститутка, тъй че поне половината от онова, което възприемате като обида, просто не е. Но защо не им кажете цялата истина?
Откровеността на въпроса не я засегна, защото го бе задал Саша. Затова и не го избегна.
— Защо да си правя труда — отговори тя. — Нали с това нищо няма да променя.
— Не, разбира се, защото ще се омъжите за крал Стефан от Кардиния. Такова беше желанието на стария крал и на неговия предшественик, тоест на собствения ви баща. Не можете да го предотвратите.
— Мога да кажа „не“.
— Нямат нужда от вашето съгласие. Живели сте в страна, в която мнозинството от населението определя законите, но сте родена в страна, където един-единствен глас е законът. Достатъчно е Стефан да заповяда и ще бъдете негова съпруга, а той ще го направи, защото такава е волята на баща му.
— Но не и неговата.
Не беше въпрос, но Саша го възприе така и отвърна:
— Не беше негово желание, когато тръгна за Америка да ви търси. Сега не съм толкова сигурен.
Но Таня беше сигурна. Дългът стои по-високо от желанията — както се бе изразил Васили. Стефан ще се ожени за нея, независимо от това дали го желае, или не. Сега разбра, че и тя няма избор. А четиримата щяха да са поне доволни, че с толкова усилия най-после са я натикали в този брак.