Мълчанието й разколеба Саша.
— Може би е редно все пак да ви разкажа за белезите на Стефан, за да ви помогна да разберете по-добре — предложи той.
— Не си правете труда — каза тя потиснато. — Вече не ме интересува.
31
До вчера на Таня й се струваше, че белезите на Стефан изобщо не я интересуват, но това беше първото, за което попита Лазар и Серж на другата сутрин, когато тримата се събраха в кабината й на закуска.
— Белезите на Стефан ли? Много деликатна тема, принцесо — подхвана Лазар.
— На Стефан няма и му хареса, че сме говорили за тях — добави Серж и хвърли на Лазар предупреждаващ поглед.
— Опазил ви Господ да направите нещо против волята му — изрече подигравателно Таня, та дано ги предизвика да говорят.
Но Лазар разбра маневрата й.
— Тази тактика няма да ви помогне — заяви той с усмивка. — Нямате представа колко лош може да бъде Стефан, ако се ядоса…
Серж не намираше нищо смешно в подхванатия разговор и побърза да се сопне на приятеля си.
— Таня много добре знае — намеси се той, — но нали е жена, безразлично й е с какви средства ще постигне целта си.
— Не е вярно — възрази Таня. — Опитваше се да изглежда докачена, но явно не успя и само сви рамене. — Не се притеснявайте, сигурно мога да задам на Стефан толкова незначителен въпрос.
— От една тактика към друга… — заявиха сърдито мъжете в един глас.
— Жените винаги си служат с мръсни трикове…
— Наистина можете да вбесите човек — прекъсна ги Таня. — Сякаш става дума за ужасна тайна, способна да разлюлее цялата ви страна. Или има нещо, от което Стефан се срамува? — подхвърли предизвикателно накрая.
— Да се срамува ли? — Лазар скочи и начинът, по които се протегна през масата към нея, не оставяше съмнение в безпределното му възмущение. — Стефан рискува живота си, за да спаси човек. Това положително не е срамно, ваше височество.
— Тогава защо не ми го казахте веднага? — парира Таня. Вече съжаляваше, че е настоявала толкова упорито. — Сега пък излиза, че е герой.
— Кажи й, Серж — реши Лазар и седна. — Може би ще има достатъчно ум в главата и няма да зададе въпроса си на Стефан.
Серж заговори без желание, но скоро разказът го увлече:
— Постъпката му е геройска, или, ако щете, дръзка, зависи от гледната точка. Но той беше тогава едва на двайсет и една и още необременен от тежките си задължения. Нямаше други грижи освен да учи, а това му се отдавате много по-лесно, отколкото на който и да било от нас. Като добавим и това, че всяко негово желание се изпълняваше…
— Въздържай се от коментари — обади се Лазар. — Не е необходимо тя да знае колко хубав беше животът му до този ден, за разлика от нейния по същото време.
Таня примигна учудено. Серж пламна от яд, но си спомни изведнъж думите на Стефан за съчувствието му към трудната й съдба. Беше възнегодувал, че съдбата я е накарала да страда, когато е трябвало всъщност да израсне в приятелско обкръжение и да има цяло състояние на разположение. Беше ядосан не на нея, а заради нея, но тогава тя не го проумя. Нима тези тук смятат, че е озлобена, задето не е имала удобния живот, който е трябвало да й гарантира нейният произход?
Досега не се беше замисляла над това, но защо да съжаляваш за нещо, което дори не си очаквал? Най-силно я вбесяваше лекотата, с която всички приемаха, че е минала през много ръце. И то само защото е израснала в кръчма. Беше просто смешно, като си помислеше, че една от най-големите й грижи всеки божи ден през последните осем години беше да не се озове в някое мъжко легло.
— Съжалявам, ваше височество — изрече Серж с подобаваща сериозност.
Според нея този мъж нямаше причина да й се извинява. Но щеше да презре сама себе си, ако се унижи да му обяснява.
— Но това е абсурдно — каза Таня, — тъкмо сега Стефан никак не прилича на човек с изключителни привилегии. За какво да му завиждам? За това, че не му е позволено дори да си избере жена?
— Той не може да се ожени за друга, освен за вас — потвърди Серж и добави: — Поне вече не.
— Серж! — възкликна Лазар. Той сякаш не вярваше на ушите си.
Предупредителният му възглас развесели Таня.
— Виж ти! — обади се тя. — Трябва ли да ме шокира мисълта, че е могъл да се ожени за друга? Той е на тридесет, или ги наближава, нали? Нямаше да е нормално да не е изпитал поне веднъж желанието да се ожени.
— Аз съм по-голям от него, но никога не съм изпитвал желание да се оженя — каза Лазар.