— Нито аз — добави Серж.
— Възможно, но той сигурно е искал и си представям какъв силен огън е подклаждало това желание под кралския му темперамент. Особено когато са му напомняли, че вече си има годеница. Предположенията ми са верни, нали?
Лазар кимна неохотно.
— Е да, но той скоро разбра, че без онази жена ще му е по-добре. Още повече, че тя не беше нищо повече от една…
Внезапното му изчервяване подсказа на Таня, че е излишно да пита каква е била жената.
— Разбирам, била е курва, нали? — процеди тя равнодушно и стана. — А сега вън и двамата! — добави ядосано.
— Но моля ви, принцесо, нима съм правил сравнение…
— Как не! А защо си прехапахте езика и защо пламнахте така, че кожата ви стана поне десет пъти по-червена. Глупаво беше да вярвам, че поне вие двамата ще се въздържате да ми демонстрирате презрението си.
— Ако тази дума ви е толкова противна, принцесо Татяна — отсече с подчертана безпощадност Васили, застанал до отворената врата, — трябвало е да намерите начин да си запазите добродетелта.
Таня го гледа известно време недоумяващо, преди да разбере какво има предвид. Беше ядосана, че се гневи, когато й напомнят факт, според тях абсолютно неоспорим. Имаше право. Докато не докаже противното, не бива да се обижда от намеците им. Саша вече й го каза. От гледна точка на мъжете прекомерната й докачливост изглеждаше като фалшива превземка.
Лошото беше, че трудно подчиняваше чувствата си на разсъжденията за логика и толерантност. Изглежда все още се надяваше, че мъжете ще почнат да съдят за нея според поведението й, а не по някакви си техни предположения. Забравяше каква беше още първата й среща с Васили. Тогава той я видя в скута на Стефан и Таня се съмняваше Стефан да си е дал труда да обясни на приятеля си как се е озовала там. Забравяше и всичко, което беше изприказвала тогава в гнева си, лъжите, с които искаше да се изплъзне от четиримата. А те са взели всичките й лъжи за чиста монета.
Каква полза, че го съзнава, че го разбира и дори се срамува от собствения си принос за цялата тази бъркотия. Е не, въпреки всичко не можеше да оправдае тези мъже, или поне не всички. Лазар я обиди просто от липса на такт, но Васили не изпускаше случай да го направи нарочно и колкото може по-болезнено.
— Не бих желала да ви виждам повече тук — обърна се тя към Васили. — Другите двама са добре дошли, но не и вие — завърши тя строго и седна.
Както и друг път, той сякаш изобщо не чу какво му говорят и се заразхожда из стаята.
— Имаме заповед да ви правим компания, да ви забавляваме и да разговаряме с вас. Що се отнася до нашите беседи, констатирам огромни успехи. Но се съмнявам, че току-що подхванатата от вас тема би допаднала на Стефан.
— Тя ни попита за белезите на Стефан — обади се притеснено Лазар. — Не бива да допускаме да го стори в негово присъствие.
— Нездравото любопитство не бива да се задоволява — отсече Васили и за пръв път не скри, че е бесен. Очите му с цвят на кехлибар пламнаха почти като тези на Стефан. — Бяхме дръзнали да се надяваме, че може и да не забележите някои малки недостатъци. Но вие, жените, сте един дол дренки. Интересува ви само външността. Просто сте неспособни да надникнете под повърхността и да видите истинската същност на един мъж. Прав съм, нали?
Тя го гледаше недоверчиво, неспособна да повярва, че я обвиняват в подобно нещо.
— Този път наистина се лъжете — прекъсна го тя. — Когато става дума за вас, Васили, ме интересува само онова, което е на повърхността, понеже друго няма. — Тя не продължи, но му хвърли толкова унищожителен поглед, че нямаше начин той да не го изтълкува правилно.
Смехът му беше толкова нагъл, че й идеше да се пръсне.
— Желаете да кръстосаме саби, така ли, принцесо? Имайте предвид, че само за минута мога да ви разплача.
— Не се съмнявам. Да унизите човек, когото смятате достоен за височайшето ви презрение, това си е ваша специалност. Но аз не съм достойна дори за презрението ви, аз съм курва, на която това трябва непрекъснато да се напомня. Понеже съм глупава и все забравям. Бих искала да ми кажете само едно, Васили, питам ви просто от нездраво любопитство, разбира се: какво ще направите, ако се убедите, че сте се лъгали в мен? Че от най-млади години зная колко отвратителни могат да бъдат мъжете и затова винаги съм ги избягвала? Пренебрегвайки дори възможността да си подобря живота с някоя и друга пара?
— Това предположение ли е, принцесо, или просто искате да кажете, че не сте имали друг избор? Принудили са ви да водите такъв живот?
Не знаеше какво бе подтикнало Лазар да зададе този въпрос, дали чисто любопитство, или беше ужасен от думите на Васили. Би предпочела все пак той да беше се забавил с въпроса си, докато чуе отговора на Васили. Този надут паун я гледаше с презрително недоверие. Но как, по дяволите, бяха стигнали до това ново заключение? Та тя не беше казала нищо, което да ги наведе на подобна мисъл.