— Принудена, Лазаре? Да не мислите, че носех нож на кръста за украшение? — напомни му тя. — Всеки мъж, който се опиташе да ме принуди, трябваше да изпита острието му и губеше доста кръв в знак на благодарност за усилията си. — С изключение на Стефан — мина й през ума, — но той никога не довършва започнатото и затова няма да го слага в сметката. — Какво ще ми отговорите сега, Васили? — продължи тя. — Хайде, понапрегнете още веднъж фантазията си, представете си, че съм девствена както в деня на раждането си. Какво тогава?
Васили се въздържа да подхване играта.
— Боя се, че фантазията ми е недостатъчна…
— Добре, добре — прекъсна го тя. Вече губеше търпение и самообладание. — Зная какво бихте направили, ами нищо, или бихте намерили причина да ме прокълнете.
— Мнението ви за мене ужасно се е влошило, принцесо — каза той с известна изненада.
— Уверявам ви, нямаше накъде повече да се влошава.
На лицето му се изписа раздразнение.
— Добре, готов съм да изиграем глупавата игра. Ако наистина се окажете девствена, Стефан ще побеснее, че едва сега го споменавате за пръв път. Що се отнася до мен, готов съм за се извиня най-покорно, дори на колене, но Стефан няма да се задоволи с покаяние и ще настоява за по-тежко изкупление за всички нас. Тъй че не се съмнявам, аз ще бъда най-подходящата изкупителна жертва.
Той очевидно не говореше сериозно, затова го попита:
— Ще ви отрежат главата?
— Не, езика, който ще трябва драговолно да изплезя.
— Изпълнявате очевидно всичко, което той поиска от вас.
— Естествено.
— В такъв случай ви е позволено да се надявате, Васили, че той никога няма да ме попита. Готова съм, в замяна на това, да пожертвам девствеността си.
— По-добре се осланяйте на факта, че вече няма какво да пожертвате, принцесо. Когато ви казах, че Стефан ще побеснее, имах предвид, че гневът му ще се насочи срещу вас. Ако се превърнете по чудо в девственица за брачната нощ, бъдете сигурна, то няма да изненада Стефан.
Това предупреждение прозвуча толкова сериозно, че на Таня й настръхна косата. Но единственият й отговор беше:
— Виждам, че демонстрирате все пак достатъчно фантазия, Васили.
32
Едва към края на дългото пътуване Таня реши да попита още веднъж за белезите на Стефан. Този път бяха с Васили и Серж на палубата и мъжете тъкмо й обясняваха, че пътят за Кардиния по море не е най-удобният. Страната е еднакво отдалечена от три морета — на юг Адриатическо, Черно море на изток и Балтийско на север. В Средиземно море си изложен на опасността да те спрат пирати, проливите към Черно море, контролирани от непобедимите отомани, също не са безопасни. Само затова бяха избрали северния път.
Таня не знаеше много за Европа, тъй че й беше все едно по кой път ще стигнат до този континент. Известно й беше само, че параходът ще хвърли котва в пристанището Данциг на пруското крайбрежие. Оттам ще продължат по суша и ще пътуват още две или три седмици, в зависимост от времето. Пътуването през южното море би имало за Таня едно предимство — по топлия климат. В края на октомври в Балтийско море и особено край бреговете на Дания цареше студ, какъвто не беше изпитвала през живота си.
Известна компенсация бяха живописните пейзажи на френското и холандското крайбрежие, когато параходът хвърляше котва, за да попълни запасите си. В такива дни тя имаше възможност да разгледа по-добре чуждестранните пристанища. По-късно еднообразните пясъчни ивици по пруското крайбрежие успяха да й досадят. Не би било справедливо да каже същото за разговорите със спътниците си. И тримата се стараеха да не я оставят да скучае. Всеки път научаваше от тях нещо ново за страната, която наближаваха, или за придворния етикет. Уроците си по етикет преподаваха доста нескопосно, защото и тримата, двама графове и един барон не даваха за него пукната пара. Разсейваше я и Васили със саркастичното си остроумие. И все по-често, обикновено несъзнателно, Таня насочваше разговора към Стефан.
Когато спомена отново белезите му, Васили не я прекъсна. Само я изгледа внимателно, а това трябваше да я предупреди, че я очаква нещо неприятно. Този път и Серж не се опита да смени темата. Разказа й кратко и ясно какво се бе случило преди години.
— Царското семейство — подхвана той — беше на път за ловната си хижа високо в северните гори, където прекарваше всяка година по няколко седмици. В групата бяха Сандор, Стефан, по-малкият му брат Петър и петнадесетина мъже от царската свита. Беше пролет. Тази година зимата беше особено сурова и чухме, че в местността, която прекосявахме, селяни са били нападани от вълци. Предупредиха Петър да не излиза сам от лагера, но той беше десетгодишен и рядко правеше каквото му кажат. Стефан чу виковете му и пръв дотича при него.