— Спрете — прошепна Таня, — но силният вятър на палубата, заглуши думите й.
— Бях там с Васили и неколцина стражи, но стигнахме твърде късно, за да възпрем Стефан. Той вече се беше втурнал срещу глутницата, за да спаси брат си. Удряше вълците, въртеше се на всички страни, мъчеше се да ги откъсне от Петър, но те се връщаха отново и отново. Когато приближихме достатъчно, за да можем да стреляме, Стефан се бореше с четири звяра. Един от вълците се беше вкопчил в лицето му, втори беше го захапал за крака и той го удряше с ножа си, отново и отново… и отново.
— За Бога, Серж! — възкликна Васили, а Таня сякаш се вцепени. — Серж, не те слуша пиянска компания, която би оценила потопите кръв — отново се намеси Васили. — Няколко най-обикновени изречения щяха да са достатъчни.
Серж видя колко пребледняло е лицето на Таня. Той самият беше пламнал от възбуда.
— Моля да ме извините, принцесо, изглежда съм видял отново всичко пред очите си…
— Няма причина да се извинявате — увери го тя я се помъчи да пресметне преди колко години се е случило. — Нали сама пожелах да го чуя — си каза когато усети силни болки в стомаха.
— Ще можете ли сега да виждате нещо друго освен белезите? — попита я Васили.
— Ако някой тук има проблеми с белезите на Стефан, това сте вие, не аз — въздъхна Таня. — Когато го видях за пръв път, пламтящите му очи едва не ме влудиха и си казах, че пред мен е самият дявол. Мина доста време преди изобщо да забележа, че дяволът има белези. Когато най-сетне ги видях, изпитах…
— Отвращение?
Както винаги, Васили беше склонен да мисли за нея само най-долното. Но изведнъж й мина през ума, че само преди миг той се опита да прекъсне Серж, за да я пощади. Беше толкова неочаквано, че не успя дори да се разсърди.
— Исках да кажа, че го съжалих заради болките, които е трябвало да понесе. Защото болката е нещо, което и аз добре познавам.
Той я изгледа скептично.
— Принцесо, всички бяхме свидетели на това как се противяхте на всяко негово докосване.
— Глупости! И кога това?
— Във вашата кръчма, когато ви попита за полумесеца, с който ви е белязал Сандор. Той само протегна ръка, за да привлече вниманието ви, а вие се дръпнахте. Какво можеше да е, освен отвращение?
— Идиот! Беше самозащита! — Търпението й спрямо Васили се бе изчерпало. — Та той размаза с докосването си пудрата по лицето ми. Не бях позволявала никому и никога да докосва лицето ми. За ваше сведение мога да добавя, че Стефан ми е отвратителен, само когато се държи като вас.
Нещо в думите й така изненада Васили, че той дори не реагира на обидата. За разлика от него Серж не отмина последната й забележка и се залови да брани краля си от нападките й.
— В случката с вълците чувствата на Стефан пострадаха повече от лицето му. Още страда за това, че всичко беше напразно. Брат му умря. Тази мъка обяснява горчивината, съпътстваща понякога мислите и постъпките му.
Убедителното обяснение на Серж накара Таня и Васили да останат за миг безмълвни. Таня забрави дори гнева си, а Васили поклати глава, направи гримаса и втренчи поглед в Таня. Не беше страшен като този на Стефан, но неподкупен и критичен като неговия.
— Самозащита ли? — попита той. — Бранили сте едната си маскировка, така ли? Не сте искали мъжете да ви досаждат, наистина ли?
Чу зад гърба си гласа на Лазар, изникнал изневиделица зад тях и тихия му смях.
— Внимавай, Васили, току-виж ти се наложило да се извиняваш, още преди да си видял брачните й одежди.
Тя се обърна, за да стрелне Лазар с укоряващ поглед. Но в същия миг друго привлече цялото й внимание. На горната палуба, в другия край на парахода се появи Стефан и погледът й го последва, докато той се приближи към капитана и двамата подхванаха разговор. Жадно попи всяка подробност: начина, по който се навеждаше към по-ниския мъж, ръката му, сочеща брега, краткото движение, с което отметна развят от вятъра кичур от челото си. Косата му беше порасла, но и оставаше по-къса от тази на някои от моряците. Навярно го бяха подстригали по време на пътуването. Носеше чуждоземско, обточено с кожи палто, странна дреха, в която човек трябваше да се загърне и да я препаше с колан, защото нямаше копчета. Беше посвикнала да гледа тази дреха на други хора, но никой не я носеше така непринудено като Стефан.