— Лазаре, чу ли я какво казва? — попита зад гърба й Васили.
— Разбира се, тя намеква, че е успяла да запази добродетелта си с помощта на отвратителния маскарад, който заблуди и нас.
— Но нали хората там казаха, че била достъпна срещу пет монети — напомни му Васили.
Тези думи върнаха Таня на земята и тя успя даже да си поеме дъх. Обърна се и погледна Васили право в очите.
— Кой го каза?
— Постоянни клиенти на кръчмата ви. Двама от тях, за да съм по-точен.
— Това можеше да е само негова измислица.
— Таня Добс се продава — това ли казаха?
— Да, всъщност не точно това. Казаха, че танцувачката се продава. А Стефан ни увери, че танцувачката сте вие.
Господ да й е на помощ. Значи всичкото това презрение се изля на главата и, защото Ейприл си счупи крака. Трябваше да се разсмее. Беше наистина смешно. Не, съвсем не беше смешно.
— Виж ти каква била работата! — Тя улови погледа на Васили и го задържа с толкова гняв в очите, че смехът му внезапно секна. — Двамата мъже са казали истината, танцувачката се продаваше за няколко монети. Всички го знаеха, с изключение на Добс, разбира се, защото той не търпеше проституция в кръчмата си. Да беше я спипал, щеше да я насини с ботушите си. Въпреки че нейният танц беше единственото, с което „Харема“ привличаше посетители и печелеше.
— Не го отричате, значи?
— Как бих могла? Аз самата я сварих веднъж със запретнати поли.
— Вие?
— Сварих Ейприл — хвърли му тя гневно в лицето. — Да, нашата танцувачка, момичето, което тъкмо този ден си беше изкълчило крака и ме беше поставило в безизходица. Ако не бях танцувала вечерта вместо нея, щях да си седя сама в празната кръчма. За последен път се бях качвала на сцена тринайсет или четиринайсет годишна… На каква възраст съм сега, по дяволите?
— О, Боже! — простена Васили.
— Миналия юни сте навършили двайсет, ваше височество — намеси се Серж. — Рожденият ви ден е на първи юни.
— Първият ден на юни — прошепна тя. — Цял живот беше мечтала да научи нещо за произхода си, но сега реши, че даже това не бива да я отклони от темата на разговора. — Била съм, значи, на четиринайсет, когато танцувах за последен път — продължи тя. — Наложи се да престана, когато някои постоянни клиенти разбраха, че замествам на сцената първата танцьорка, която избяга. Добс не искаше те да предположат, че мога да притежавам и други таланти. Не го исках и аз. Затова намерих момичета, които научих да танцуват. За съжаление Добс е скъперник и ангажира само едно. Тъй или иначе, последните шест години аз само обучавах момичетата, които идваха и си отиваха. Грижех се за всичко, свързано с вечерното представление. Ех, не вярвайте много-много на думите ми — не се въздържа да добави. — Всички курви са лъжкини нали така?
Но този път сарказмът й не подейства. Лицето на Васили издаваше такова страдание, сякаш вече се пържеше в ада.
— Таня…
— О, не! — изсъска тя.
— Таня, моля ви…
— Замълчете! От вас не бих приела помощ, та ако ще да съм захвърлена на край света.
— Но аз го обичам! — простена Васили. — Как да понеса, че е принуден да се ожени за момиче, което ще го мами на всяка крачка, просто защото му е в природата.
— Добре, добре, разбирам. Ако поразмисля малко, мога дори да приема такова обяснение, но не искайте повече от мен, поне засега не.
— Стефан трябва да научи всичко — каза зад гърба й Лазар, станал изведнъж много тих.
Тя пак се обърна към него, но погледът й отново бе прикован към горната палуба. Стефан вече не беше там, изобщо не се виждаше. Дали се е прибрал в кабината си? Къде ли изчезва, щом тя се появи на палубата? Дали изобщо я забелязва? Тя успяваше да го зърне само отдалеч. Но пътуването беше към края си. Вече нямаше да може да се крие от нея. Или?
Изведнъж се почувства уморена, изтощена от бурните чувства, от които просто се задушаваше. Гордостта е жестока. А тя не се бе отказала от гордостта си, макар да усещаше как започва постепенно да забрави за нея.
Таня погледна Лазар и най-спокойно заяви:
— Ако му предадете думите ми, ще ги отрека.
Той очевидно не й повярва.
— Не говорите сериозно, нали?
— Съвсем сериозно.
— Но защо?
— Той трябва да ме желае независимо от това, което мисли за мен.
— Но той вече ви желае — каза меко Лазар.
— Ако беше истина, нямаше да страни толкова време от мен — поклати тя глава.
— Не му причинявайте тази болка, Таня — каза умоляващо Васили. — Стефан трудно се справя с чувството за вина.
Тя погледна през рамо и за пръв път подари на Васили истинска усмивка.